/Архимандрит Кирил Рилски е изгонен от Дебър, където е бил управляващ Дебърска епархия. Прави опит след известно време да се завърне в Дебър, но бива арестуван. Ето какво разказва../
На следующия ден, 20 юлий, ме откараха под конвой пеш от Дебър в Охрид, където бидох представен пред охридския окръжен управител, един много лош и груб человек. Той ме прие много надменно и грубо, като ме обвини, че съм бил дошъл в Дебър да бунтувам турско-албанското население против сърбите. Уверих го, че нямам никакво понятие за това, за което той ми говори, а дошъл съм в Дебър да се видя с моите роднини, да направя няколко минерални бани, от каквито имам нужда, да ми се издаде открит лист от сръбските власти в Дебър и да си замина за България. Окръжният управител не искаше да вярва на моите думи. От как ме държа в правителствения дом при слугите целия ден гладен, разреши ми да отида да живея в охридския хотел „Велика Сърбия“, като отивам всеки ден в окръжното управление да се явявам. В Охрид престоях 21 дена и вече ми се привършиха материалните средства, та не можех повече да стоя в такова едно положение в гр. Охрид, без никаква вина. Охридските енорийски свещеници ми събраха една малка сума из помежду си. Един селянин, като седях в хотела, приближи се до мен, целуна ми ръка и незабелязано ми остави в ръката една банкнота от сто динара, като се отдалечи, без да ми каже нещо. Позаинтересувах се да узная от къде е този селянин и как се вика; съобщиха ми, че се казва Христо Настов от с. Опейница, който живеел в Охрид. Подир моето докарване от Дебър в Охрид под конвой, 15. ч. път в най-голямата лятна горещина, на 20 юлий подир няколко дена сръбските власти докараха от Битоля в Охрид албанският архимандрит о. Фаноли, когото поставиха да живее в същия хотел в съседната до моята стая. В Охрид бях поставен под полицейски надзор и бях задължен всеки ден да отивам в правителствения дом и да се явявам на чиновниците. На албанския архимандрит о. Фоноли беше строго забранено да излиза и да отиват някои от гражданите при него. Денем стоеше стражар на вратата му. Сръбските власти бяха разрешили само на един гостилничар да дохожда при него и му донася храна. Нощно време, след като се затвореше хотела, стражарят отиваше да нощува у дома си. Поставен почти в същото положение, аз не можех да не чувствувам ужасното усамотение на нещастния архимандрит и въпреки строгите заповеди, отидох при него посред нощ. Не мога да предам трогателните моменти на свиждането, радостните сълзи на нещастника и сърдечната му признателност към мене. Не след дълго време го освободиха — под конвой го изпратиха до албанската граница. Албанският арх. о. Фаноли е родом от гр. Елбасан и произхожда от честно семейство. Той е млад человек, енергичен, образован и пламенен албански патриот. От личното ми запознаване с него смело мога да го сравня с нашия труженик по църковния въпрос преди петдесет и повече години — блаженопочиващият архимандрит Неофит Бозвелията. Арх. о. Фаноли е личността, около когото се групират всичките албански патриоти на новообразуваната албанска православна държавица и се борят, за да се сдобие със своя църковна православна йерархия, която да произлиза от албанския православен народ, да знае нуждите и езика на своя православен албански народ. Ето коя е причината, за гдето се говори лошо в гръцкия печат за Арх. о. Фаноли, за този честен и безкористен борец за църковните правдини на своя народ. Та било много наивно да очакваме добро да говори гръцкия печат за такъв един албански патриот, който гони гръцките владици из новообразуваната православна албанска държавица, които не знаят албански език и нуждите на православния албански народ. Както имат свое автономно църковно управление и другите балкански православни държави: България, Сърбия, Румъния и Черна-Гора, така също има право новообразуваната православна албанска държавица да си има свое автономно управление. Но тук се поражда един от голяма историческа и каноническа важност църковен въпрос.. Коя поместна самостоятелна църква, съгласно църковните канони, е длъжна да отвори в новообразуваната православна албанска държавица автономна митрополия? Кой блаженейши Архиепископ и глава на самостоятелна коренна църква трябва да вземе под своето църковно покровителство новообразуваната православна албанска държава от двамата Блаженейши Архиепископи: цариградския или българския? Тъй като помежду църковните диоцези на тези две съседни църкви такава голяма бъркотия има още от 1767 г., от както цариградският патриарх Самуил I, за да услужи на политическите национални интереси на елинската народност, беше убедил тогавашния отомански султан Мустафа да отнеме гражданските привилегии на древната апостолска самостоятелна българска или Първа Юстинианова църква в Илирия и противокачонически беше присъединил всички църковни области на тази древна апостолска църква към своя цариградски престол (III Вселенски събор, 8 пр. др.), които църковни области никогаш не са се намирали под църковното управление на цариградската църква. В тези църковни области на патриаршеския Охридски престол се съвпада и новообразуваната православна албанска държавица. Като разгледаме накратко древната история и нейните вечни църковни привилегии по-нататък на древната българска или Първа Юстиниановска църква, ние ще да видим доколко не е бил прав и противоканонически е владял цариградският патриарх църковните области на древния Илирийски апостолски престол, когато той противоканонически в 1767 г., при помощта на гражданските власти, е завладял и е владял неговите църковни области до 1870 г., докогато покойният отомански султан Абдул Азис, по просбата на църковният православен клир и народ, който населява църковният диоцез на българската или Първо Юстинияновата църква, е повърнал гражданските привилегии, които са били несправедливо отнети от отоманския султан Мустафа в 1767 г.. по настояването на цариградският патриарх Самуил I. От 1870 г., от повръщането на гражданските привилегии на българската или Първо Юстиниановата църква, седалището на Блаженейшия Архиепископ на България или Първа Юстиниания се намира в Цариград в своя ставропигиален метох. Първо Юстиниановският или Българският Блаженейши Архиепископ не за пръв път той живее в Цариград в своя ставропигиален метох, а това той прави на основание древната църковна традиция на своите предшественици, които са дохождали в Цариград в своя ставропигиален метох, са живели в него и от там са управлявали своя църковен диоцез на своята самостоятелна църква. Така напр., знаменитият блаженейши Архиепископ на България или Първа Юстиниания в XI век — Блаженни Теофилакт, повече от времето на своето светителствувание е живял в Цариград в своя ставропигиален метох „Св. Влахерна“ и от там е управлявал своя диоцез. В този древен ставропигиален метох в Цариград „Св. Влахерна“ на Първо Юстияновската или Българската самостоятелна църква, е станало чудото Покров Св. Богородици.
На следующия ден, 20 юлий, ме откараха под конвой пеш от Дебър в Охрид, където бидох представен пред охридския окръжен управител, един много лош и груб человек. Той ме прие много надменно и грубо, като ме обвини, че съм бил дошъл в Дебър да бунтувам турско-албанското население против сърбите. Уверих го, че нямам никакво понятие за това, за което той ми говори, а дошъл съм в Дебър да се видя с моите роднини, да направя няколко минерални бани, от каквито имам нужда, да ми се издаде открит лист от сръбските власти в Дебър и да си замина за България. Окръжният управител не искаше да вярва на моите думи. От как ме държа в правителствения дом при слугите целия ден гладен, разреши ми да отида да живея в охридския хотел „Велика Сърбия“, като отивам всеки ден в окръжното управление да се явявам. В Охрид престоях 21 дена и вече ми се привършиха материалните средства, та не можех повече да стоя в такова едно положение в гр. Охрид, без никаква вина. Охридските енорийски свещеници ми събраха една малка сума из помежду си. Един селянин, като седях в хотела, приближи се до мен, целуна ми ръка и незабелязано ми остави в ръката една банкнота от сто динара, като се отдалечи, без да ми каже нещо. Позаинтересувах се да узная от къде е този селянин и как се вика; съобщиха ми, че се казва Христо Настов от с. Опейница, който живеел в Охрид. Подир моето докарване от Дебър в Охрид под конвой, 15. ч. път в най-голямата лятна горещина, на 20 юлий подир няколко дена сръбските власти докараха от Битоля в Охрид албанският архимандрит о. Фаноли, когото поставиха да живее в същия хотел в съседната до моята стая. В Охрид бях поставен под полицейски надзор и бях задължен всеки ден да отивам в правителствения дом и да се явявам на чиновниците. На албанския архимандрит о. Фоноли беше строго забранено да излиза и да отиват някои от гражданите при него. Денем стоеше стражар на вратата му. Сръбските власти бяха разрешили само на един гостилничар да дохожда при него и му донася храна. Нощно време, след като се затвореше хотела, стражарят отиваше да нощува у дома си. Поставен почти в същото положение, аз не можех да не чувствувам ужасното усамотение на нещастния архимандрит и въпреки строгите заповеди, отидох при него посред нощ. Не мога да предам трогателните моменти на свиждането, радостните сълзи на нещастника и сърдечната му признателност към мене. Не след дълго време го освободиха — под конвой го изпратиха до албанската граница. Албанският арх. о. Фаноли е родом от гр. Елбасан и произхожда от честно семейство. Той е млад человек, енергичен, образован и пламенен албански патриот. От личното ми запознаване с него смело мога да го сравня с нашия труженик по църковния въпрос преди петдесет и повече години — блаженопочиващият архимандрит Неофит Бозвелията. Арх. о. Фаноли е личността, около когото се групират всичките албански патриоти на новообразуваната албанска православна държавица и се борят, за да се сдобие със своя църковна православна йерархия, която да произлиза от албанския православен народ, да знае нуждите и езика на своя православен албански народ. Ето коя е причината, за гдето се говори лошо в гръцкия печат за Арх. о. Фаноли, за този честен и безкористен борец за църковните правдини на своя народ. Та било много наивно да очакваме добро да говори гръцкия печат за такъв един албански патриот, който гони гръцките владици из новообразуваната православна албанска държавица, които не знаят албански език и нуждите на православния албански народ. Както имат свое автономно църковно управление и другите балкански православни държави: България, Сърбия, Румъния и Черна-Гора, така също има право новообразуваната православна албанска държавица да си има свое автономно управление. Но тук се поражда един от голяма историческа и каноническа важност църковен въпрос.. Коя поместна самостоятелна църква, съгласно църковните канони, е длъжна да отвори в новообразуваната православна албанска държавица автономна митрополия? Кой блаженейши Архиепископ и глава на самостоятелна коренна църква трябва да вземе под своето църковно покровителство новообразуваната православна албанска държава от двамата Блаженейши Архиепископи: цариградския или българския? Тъй като помежду църковните диоцези на тези две съседни църкви такава голяма бъркотия има още от 1767 г., от както цариградският патриарх Самуил I, за да услужи на политическите национални интереси на елинската народност, беше убедил тогавашния отомански султан Мустафа да отнеме гражданските привилегии на древната апостолска самостоятелна българска или Първа Юстинианова църква в Илирия и противокачонически беше присъединил всички църковни области на тази древна апостолска църква към своя цариградски престол (III Вселенски събор, 8 пр. др.), които църковни области никогаш не са се намирали под църковното управление на цариградската църква. В тези църковни области на патриаршеския Охридски престол се съвпада и новообразуваната православна албанска държавица. Като разгледаме накратко древната история и нейните вечни църковни привилегии по-нататък на древната българска или Първа Юстиниановска църква, ние ще да видим доколко не е бил прав и противоканонически е владял цариградският патриарх църковните области на древния Илирийски апостолски престол, когато той противоканонически в 1767 г., при помощта на гражданските власти, е завладял и е владял неговите църковни области до 1870 г., докогато покойният отомански султан Абдул Азис, по просбата на църковният православен клир и народ, който населява църковният диоцез на българската или Първо Юстинияновата църква, е повърнал гражданските привилегии, които са били несправедливо отнети от отоманския султан Мустафа в 1767 г.. по настояването на цариградският патриарх Самуил I. От 1870 г., от повръщането на гражданските привилегии на българската или Първо Юстиниановата църква, седалището на Блаженейшия Архиепископ на България или Първа Юстиниания се намира в Цариград в своя ставропигиален метох. Първо Юстиниановският или Българският Блаженейши Архиепископ не за пръв път той живее в Цариград в своя ставропигиален метох, а това той прави на основание древната църковна традиция на своите предшественици, които са дохождали в Цариград в своя ставропигиален метох, са живели в него и от там са управлявали своя църковен диоцез на своята самостоятелна църква. Така напр., знаменитият блаженейши Архиепископ на България или Първа Юстиниания в XI век — Блаженни Теофилакт, повече от времето на своето светителствувание е живял в Цариград в своя ставропигиален метох „Св. Влахерна“ и от там е управлявал своя диоцез. В този древен ставропигиален метох в Цариград „Св. Влахерна“ на Първо Юстияновската или Българската самостоятелна църква, е станало чудото Покров Св. Богородици.
Блашенейшият Архиепископ на Първа Юстиниания или България е постановил поместния празник на 1/14 октомврий ст. ст., да се празнува ежегодно празника Покров на Св. Богородица, който се празнува много тържествено в целия диоцез на Първо Юстиановата или Българската самостоятелна църква. Поместният празник Покров на Св. Богородица на 1 октомврий не се празнува в църковния диоцез на цариградската църква. Същият празник наедно със славянските църковни книги от България преминал и в руската църква, където се празнува най-тържествено ежегодно.
Съществующият обичай да имат самостоятелните църкви в Цариград свои ставропигиални метоси е много стар и води своето начало, още когато Цариград е станал столица на Византийската империя. Когато изисквали интересите на самостоятелните църкви, то блаженейшите архиепископи са дохождали в Цариград и са живеели в своите ставропигиални метоси, като в своя църковна територия и от там са управлявали своите църкви, без да се месят, съгласно църковните канони, в църковното управление на местния цариградски епархиален епископ.
За да отговорим на зададения въпрос: „Кой Блаженейши Архиепископ, съгласно църковните канони, е длъжен да взема под своето църковно покровителство новообразувана православна албанска държавица и отвори в политическите граници на албанската държава автономна митрополия за православния албански народ?“ Трябва да видим, под какви условия, съгласно църковните канони, се отварят автономните митрополии в църковните диоцези на самостоятелните църкви. Всяка една поместна самостоятелна коренна църква епархиите, които се намират в нейния църковен диоцез, може да ги разпределя както намери за по-удобно, за по-лесното управление на християните. Така напр., някои епископи може да ги повишава в митрополии и напротив: някои митрополии, които се намират в някои стари градове, които са изгубили своето значение, да ги обръща в епископии. Но в никакъв случай църковните канони не допускат да се отнимат църковни области от църковния вечен диоцез на една самостоянелна църква и да се присъединяват към църковния диоцез на друга самостоятелна църква (III Вселенски Събор, 8 прав.). Политическите граници на държавите нямат никакво значение за църковното единство на църковните вечни диоцези на поместните самостоятелни църкви, защото тези политически граници на държавите са временни и изменчиви, а църковните диоцези на самостоятелните църкви са вечно неизменни, съгласно църковнитe канони, политическите граници ни най-малко не бъркат на самостоятелността на църковните диоцези на поместните самостоятелни църкви. Така напр. в една политическа държава в политическите ѝ граници могат да съществуват няколко поместни самостоятелни църковни диоцези, каквато е била в старо време Византийската Империя, в чиито политически граници са съвпадали всичките поместни самостоятелни църкви, каквито са напр.: Римската, Александрийската, Антиохийската, Цариградската, Първо Юстиниановската или Българската и др., а така също пък в границите на един църковен диоцез на известна поместна самостоятелна църква могат да се образуват няколко политически държави, каквато е напр. нашата Българска или Първо Юстиниановска църква, в църковния диоцез на която са се образували Балканските православни държави: България, Сърбия, Румъния, Черна Гора и Албания; но въпреки това духовната връзка помежду всички епископии на целия църковен диоцез е запазен в каноническо църковно отношение, независимо от политическите граници, които не бъркат на каноническото единство на всичките епископии от целия църковен диоцез на поместните самостоятелни църкви. Както църковните канони не позволяват да се отнимат църковните канонически области от една поместна самостоятелна църква и да се присъединяват към друга, така и гражданските закони на всяка една политическа държава не допущат чуждо вмешателство в своята държава и са длъжни всички верни поданици на всяка една политическа държава да почитат, уважават и строго да изпълняват държавните закони, в която държава те живеят и се считат граждани. В такъв случай се е създала древна църковна практика в православната вселенска Христова църква, щото когато се случи църковните канонически области на известна поместна самостоятелна църква да съвпадат в политическите граници на няколко политически държави, то в такъв случай, за да се запази църковното единство помежду всички епископии от целия църковен диоцез на известна поместна самостоятелна църква, се откриват в тези политически държави автономни митрополии, границите на които съвпадат с политическите граници на тези политически държави и се доверява църковното управление на тези църковни области на най-старшите митрополити от тези политически държави, които стават наместници на блаженейшия свой Архиепископ и глава на тази самостоятелна църква, в чийто църковен диоцез са се образували тези политически държави, които, от негово име, наедно с другите епископи от тези политически държави, управляват самостоятелно тези автономни митрополии, съгласно църковните канони. Всичките епископии на тези автономни митрополии поменават каноническото име на своите автономни митрополити, а автономните митрополити-наместници от тези политически държави, поменават името на своя блаженейши Архиепископ, в чийто църковен диоцез се намират техните автономни митрополии. С поменуването на каноническото име от автономните митрополити наместници на своя блаженейши Архиепископ и глава на поместната самостоятелна църква, в черковния вечен диоцез на когото се намират автонимните митрополии, се заключава духовната връзка и каноническото единство на всички православни епископи и митрополити от целия църковен диоцез. Такива автономни митрополии и патриаршии са били в старо време на апостолския Илирийски Юстиниановски патриарши престол: Търновската и Ипекската патриаршии. Такива автономни църковни управления са и сегашните Балкански православни държави: България, Сърбия, Румъния, Черна-Гора, Албания и областите: Бесарабия и Босна-Херцеговина. Всичките тия църковни области съвпадат в църковния диоцес на старата Българска или Първо Юстиниановска църква в Илирия. Този общо църковен ред в православната църква има предвид гръцкия църковен историк Никифор Григораса, когато говори, че търновския епископ е бил подчинен на църковната каноническа власт на Блаженейшия Архиепископ на Първа Юстиниана — Охрида.
Нека да видим сега от кои църковни области са съставени църковните диоцези на цариградската и Първо Юстиниановската или българската църкви? Църковният диоцез на цариградската църква се състои от църковните области Тракия и Мала Азия. Тези две области образуват пет екзархата, а именно: Ираклийския, Адрианополския, Траянополския (Лъджакьой, Дедеагачко), Кесарийския и Ефеския.
От тези пет екзархата е съставен вечния църковен диоцез на цариградската самостоятелна църква.
Църковният диоцез на българската древна самостоятелна църква се състои от седемте Илирийски провинции, а именно: Първа Юстиниания (Втора Македония; от която провинция носят своето име Илирийските самостоятелни епископи, Средиземна Дакия, Прибрежна Дакия, Превалитания, Дардания, Горна Македония и Горна Мизия (11 и 131 новели Юстинианови). Тези седем Илирийски провинции съставляват седемте екзархата, от които е съставен църковен диоцез на апостолския Илирийски престол. Всеки един екзархт се състои от няколко митрополии, така напр. Екзархата на провинцията Първа Юстиниания (Втора Македония) се състои от митрополиите: Костурската, Верската, Леринската, Пелагонийската (Битолската), Воденската, Велешката и Дебърската. Костурският митрополит носи древния историческа титул: „Костурски митрополит и екзарх на всичка стара България“.
Екзархата на провинцията Средиземна Дакия се състои от митрополиите: Софийската, Нишката, Нишавската (Пиротската), Кюстендилската и Самоковската. Софийският митрополит носи древния исторически титул: „Софийски митрополит и екзарх на Средиземната Дакия“.
Екзархата на провинцията Прибрежна Дакия се състои от митрополиите: Видинската и всички други митрополии в кралство Румъния и Бесарабия. Видинският митрополит носи древният исторически титул: „Видински митрополит и екзарх на Прибрежна Дакия“.
Екзархата на провинцията Превалитания се състои от митрополиите: Ипекската и всички др. митрополии, които се намират в кралство Сърбия, Черна-Гора, Албания и Босна-Херцеговина. Ипекският митрополит носи древният исторически титул: „Ипекски митрополит и екзарх на Превалитания“.
Екзархата на провинцията Дардания се състои от митрополиите: Скопската и всички др. митрополии, които някога са съществували в тази провинциия. Скопският митрополит носи древно-историческия титул: „Скопски митрополит и екзарх на Дардания“.
Екзархата на провинцията Горна Македония се състои от митрополиите: Ствумишката (Тивериополската), Серската, Мелнишката, Драмската (Филипийската) и Неврокопската. Струмишкият митрополит носи древния исторически титул: „Тивериополски митрополит и екзарх на Горна Македония“.
Екзархата на провинцията Горна Мизия се състои от митрополиите: Търновската, Врачанската, Ловчанската, Русенската, Варненската и Старо-Загорската. Търновският митрополит носи древно-историческия титул: „Търновски митрополит и екзарх на Горна Мазия.
От тези седем провинции-екзархати е съставен църковният диоцез на Българската или Първо Юстиниановска самостоятелна древна църква.
Както виждаме от историята, новообразуваната албанска православна държавица съвпада в църковния диоцез на древната Първа Юстиниановска или българска самостоятелна църква и съгласно църковните канони и древната църковна практика блаженейшият Архиепископ на България или Първа Юстиниания трябва да отвори автономна митрополия в политическите граници на новообразуваната албанска православна държавица. Цариградският Архиепископ няма никакво право, съгласно църковните канони, да се бърка в църковните работи на др. поместни самостоятелни църкви (III Всел. Събор, 8 пр. и др.). Няма никакво право той да се меси в църковните диоцези на другите поместни самостоятелни коренни църкви в православната вселенска Христова църква.
Нека сега видим каква древност и какви църковни привилегии имат двете съседни древни апостолски църкви: Цариградската и Първа Юстиниановската или Българската.
Както Цариградската, така и Българската църква не са национални, а и двете са коренни апостолски, древни църкви и принадлежат на всички православни народности, които населяват техните църковни обширни диоцеси. На Цариградската църква църковните привилегии са дадени от II Всеславянски Събор, а на Българската или Първо Юстиниановската — на V Всел. Събор. До 535 година Българската Илирийска църква се е намирала под църковната каноническа власт на Римския Папа.
Източник: Книгата"Кратки спомени из миналия ми живот (1861-1931)", София,
Грета Костова-Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар