СЪВЕСТТА

архимандрит Серафим

Сега сме самички. Открий си, открий си сърцето! 
Недей се срамува! Срамът тук е глупав, нелеп! 
Махни тия маски красиви, що скриват лицето! 
Пред мен бъди искрен! Нали съм навсякъде с теб!

Аз твой съм невидим приятел. И нощем и денем 
над теб съм надвесен. Следя те тревожно - смутен.
Дотук наблюдавах те зорко. Ти нищо от мене 
не смогна да скриеш. Бъди за това откровен!

Не сме вече там, де с възторг твойто име шептяха, 
де всички навеждаха с почит пред тебе глава.
Тук виж си душата разголена, кална и плаха!
Дали си, какъвто там беше и тука това?

Недей да помисляш, че аз ще те съдя жестоко!
Аз всички пътеки познавам във твоя живот.
Ти любиш доброто! Ти даже ценен си високо 
и всички те сочат за пример всред вашия род.

Със толкова устрем започна служението твое! 
Горяха в теб пориви чисти за към светъл възход! 
Ти беше за другите радост! Любим и достоен: 
на ближните с обич раздаваше твоя живот!

Но що стана с тебе? Защо се от Бога открадна 
и ближните взе да лишаваш от твойта любов? 
Лукав изкусител примамка постави ти гадна 
и хвана те с ловка лъжа, с изкусителен зов! 
Привидно остана ти същият - с благост лъчиста, 
но скритом змия се намеси във твойто сърце!
И твоята обич към другите стана нечиста,
И твойто добро със нечиста се вършеше цел!

Признай си пред мене, пред твоя всегдашен свидетел,
че често се случваше твоят потаен порок
със плам да помага на някоя в теб добродетел
и низката цел да се скрива във подвиг висок!

За своята плът ти крадеше потайни наслади 
и зорко наглеждаше никой това да не знай!
За свойта душа ти очакваше райски награди!
Но как може слънце и нощ да е, зима и май!

Ти вършеше скритом добро, но със тайно желание 
да видят и другите добрите ти „тайни” дела. 
Тщеславие в тебе разпалваше срамно страдание, 
когато случайно останеше без похвала.

До днес ти си същият - с чисти стремежи в душата.
Във същото време - с нечисти подбуди в сърце.
До мрака у тебе стои и мъждей светлината.
Ти градиш и рушиш с едни и същи ръце!

Желаеш мълвата, че свят си - над тебе да гръмне! 
А в твоята плът се спотайва безумен копнеж!
Как тъй ти решаваш, че можеш насладите тъмни 
и светлото име във свойто сърце да сбереш?!

Безплоден маслинен клон! Ти си от Бога отчеснат 
И двойно излъган! Зъл демон над тебе се смей!
Ще дойде денят и делата ти тъмни ще блеснат 
И твоето име блестящо...ще потъмней!

Напразно ти пазиш на своята чест ореола,
Щом духаш кандилцето в свойто сърце всеки ден! 
Не може да свети във тъмната нощ фарът на воля,
когато светилникът бива отвътре гасен!


Аз виждам, смутен си от моите палещи думи, 
но по-добре аз да те съдя, отколкото Бог! 
Додето е време, свърни от греховните друми 
и пак се върни къмто пътя достоен, висок!



Няма коментари:

Подкрепа с дарение

Описание Сума
Дарение BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Чрез PayPal в евро