ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА

архимандрит Серафим

В безпътица лутам се, търся и тичам,

и мами ме демон насам и натам.

Аз слушам шума и се в него увличам.

Но де съм? Що диря? Де ходя? — Не знам.

Денят ме обайва с безброй обещания.

Нощта ме оплаква с милиони очи.

Към грешни победи кръвта ме подканя.

Животът говори .. .Смъртта пък мълчи.

Ах, де да вървя? И какво да залюбя?

Нали ще умра? О, кошмарен, лош сън.

Защо сбирам туй, що след ден ще загубя?

Защо градя дом, в който няма да съм?

И спрял пред вратата на вечните тайни,

аз виждам, че лъже животът в очи.

И питам: „На моите жажди безкрайни

основата де е?“ — животът мълчи.

А щом той замлъкне, смъртта проговаря:

„Сънят ще се свърши, и ти вечността

ще видиш пред тебе врати да разтваря.

Знай, смисълът там е, отвъд, при Христа!“

Из "Песни за живота и смъртта"