Според месецослова на Остромировото Евангелие, на 8/21 януари се почита паметта на св. Григория, епископа на Мизия. В Охрид, бившата българска архиепископия, в грамадната полуразвалена църква св. София, построена от българския архиепископ Лъва (1042—1053 г.), е намерен надпис, направен от кирипич, който надпис е напълно запазен и гласи: „Григория... издигнал сен (чадър)... на богописания закон премъдро поучава народите мисикийски, в 1012 г.
Тъй като храмът е въздигнат после блажени Григория, който се поминал в 1012 г., и понеже главният престол на храма е бил посветен на св. София, надписът не може да говори за участието на Григория в постройката на храма, а без съмнение, означава това, че на името на блаж. Григория, славен славянски учител, е бил посветен един от престолите на храма.
Кой е тоя Григорий?
Той е живял в едно време с Йоана Екзарха и бил един от видните литературни деятели при цар Симеона. В паметниците е известен с прозвището: „презвитеръ мнихъ всехъ церковникъ болгарскихъ церквей“. Но как трябва да се разбира това прозвище, дали като някоя длъжност или като почтено звание? — Трудно е да се каже. Самият израз,
„мнихомъ всехъ церковникъ“, т. е. „монахъ над всичките църковници“, ни навежда към загатката: не е ли бил Григорий особен чиновник при патриарха, който наблюдавал за вярата, благочестието и нравите на всички български църковници, т. е. черното и бялото духовенство? Подобна длъжност е имало при Константинополския и Преславския патриарси. Тя е била длъжността или на „хартофилакса“ или на „великия сакеларий". Първият е завеждал всичките по-важни дела по администрацията и съда при патриархата. Нему било предоставяно да се грижи за постройката на църквите и монастирите, да представя на патриарха желаещите да се ръкоположат за презвитери и дякони, да наблюдава за вярата, благочестието и нравите не само на клира, но и на миряните, да разрешава разни недоразумения, които възникнали относително тайнствата, обредите и др. т., да произвежда съд над обвиняемите въ престжпления противъ вярата и Църквата, еретиците, разколниците, отстъпниците от вярата и т. н., а вторият, великият сакеларий, завеждал всичките църковни утвари, както в Константинополската църква, така и във всичкия патриархат и следял за живота на монасите. В Българската Църква, като още нова, в която монастирският живот при кн. Михаил /Борис/ не бил още развит както на изток, или към края на Симеоновото царуване, през което строенето на църквите (храмовете) повече било под ведомството на правителството, тези две длъжности първоначално могли да бъдат слети в една. Тази длъжност Григорий е изпълнявал, по всяка вероятност, през първата половина на Симеоновото царуване, когато Симеон е бил още „княз“, както това може да се съди от надписа на преведената от него хроника на Йоана Малала. При това Григорий мнихъ (монах) е бил твърде известен и близък до двора, както това се вижда от литературната му дейност, за която се залавел по желанието на цар Симеона. Въобще на монаха презвитера Григорий трябва да се гледа като на твърде приближено лице до архиепископа и като на най-близък негов помощник по делата на управлението на архиепископията в административно и религиозно нравствено отношение. Като такова високопоставено лице в църковното управление, нему навярно, се е паднал впоследствие жребият да светителствува и на българската патриаршеска катедра подир смъртта на патр. Сергия (както за това говори и тъждеството на имената) при Симеона и през първите години при Петра до 927 год,, когато стъпил на катедрата Дамиян. За тази цели той е бил по-рано възведен в епископски сан с титул: „светаго Григора епископа Мусiи“ (т. е. епископ на северна България), а след това бил преместен за епископ в Пелагония и Прилеп, както затова се догаждаме от една преписка към превода от Метефраста, където Григорий е наречен „Григорiя епископа Пелзгонiи и Прилепа“, В епископски сан Григорий е бил ръкоположен, навярно от патриарха Леонтия или от някого от неговите приемници. Но кога е стъпил, на патриаршата катедра? — Трудно е да се каже. Във всеки случай, той надали е бил дълго време патриарх. Новите събития, настъпили с възцаряването на Петра са заставили, по всяка вероятност, Григория, ако е бил жив да се оттегли в някой монастир, където продължавал да се труди над литературно-просветното дело, което при цар Петра наченало да отпада под натиска на настъпилите размирни събития и упадък в църковния живот. Нашата църква след смъртта му го причислила към ликът на своите светии и чествува паметта му на 8/21 януари. Тази дата фигурира в месецословите на Остромировото Евангелие (XI в.) и Охридския Апостол (XII в.), в който на 8 януари е посочено: „память светаго Григория Мусии". Неговата памят особено се е чествувала в Охридския и Пелагонийския окръзи. Нему Охридския архиепископ Лъв в първата четвъртина на XI в. е въздигнал великолепен храм, като на „премъдър учител на божествените закони на мизийците (българите)“.
Когато бил „мнихъ всехъ църковникъ“, по заповед на княз Симеона, Григорий превел от гръцки на български хрониката на Йоана Малала Антиохийски, който живял в първата половина на VI в. и написал хронограв от началото на света до известни години от царуването на императора Юстинияна, както това се вижда и от заглавието на самата хроника. В превода той допълнил хрониката със статиите:
1) Палеа или История от вехтия завет (от Битие до Рут), съставена от него и притурена подир VI кн. на подлинника и
2) Александрия или баснословно сказание за живота на Александра Македонски, прибавена подир VI кн. на подлинника- Може би Григорий да е написал или превел и други писания, които още не са известни, или са известни, но авторството му се изличило, както е станало и с името на Константина епископа и Йоана Екзарха.
Вижте още: Ставропигиалното женско монашеско братство "Бял Кръст"
Няма коментари:
Публикуване на коментар