През 1922 година с протокол (решение) на екзарх Стефан се основава Ставропигиалното женско монашеско братство "Бял Кръст". За нуждите на братството Софийската митрополия предоставя Куриловския манастир "Св. Иван Рилски". Братството организира с помощта на Св. Синод своя печатница, книгоиздателство и училище. Задачата на братството е да развива мисионерска, благотворителна, проповедническа, противосектантска, печатарска и издателска дейност, работещо също и за повдигане духовно-просветната дейност сред народа чрез обиколки из епархиите в сътрудничество с енорийските свещеници и православните християнски братства. В ръководството и уредбата на "Бял Кръст" вземат участие изтъкнати духовници като Архимандрит Софроний (Чавдаров) (1888-1961), Архимандрит Стефан (Абаджиев) (1880-1941), акад. проф. д-р Иван Гошев (1886-1965), видният общественик, етнограф и историк Свещеноиконом Димитър Маринов (18461940), Свещеноиконом Георги п.Стайков (1879-1939), Ставрофорен Иконом Апостол Георгиев (1860-1942) и други.
"Белият кръст" просъществува до 1958 година, като сестринството е наброявало десетки монахини, заети в лечението на хора, социални и издателски дейност. По време на комунистическия режим манастирът запустява.
В енциклопедия ДАРИТЕЛСТВО" пише: "През юли 1922 г. Синодът взема решение за създаване на Ставропигалното женско монашеско братство “Бял кръст”. Неговата цел според учредителните документи е да развива делото на християнското милосърдие и да съдейства за повдигане на нравствено-религиозното възпитание на обществото. Братството е натоварено и с подготовката на сестри възпитателки за благотворителните и просветно-възпитателните институти, независимо дали те са на църквата, държавата или на обществени организации. За да координира и направлява активната намеса на църквата в социалната област, Светият синод формира специално “Отделение за църковно-народна благотворителност” (1920). Църквата успешно се вписва и в новата система за обществено подпомагане след 1934 г. Нейни представители участват във Висшия съвет за обществено подпомагане, в ръководството на Съюза “Обществена подкрепа”. Формират се много нови православни братства, които издържат приюти за възрастни хора, сиропиталища, ученически трапезарии, летовища и др. Част от милосърдната мисия на православната църква съставлява дейността на благотворителните фондове, управлявани от Св. синод. Те са учредени по завещания или с дарителски актове. От приходите им се издържат стипендианти в средните и висшите духовни училища в страната и в чужбина, дават се награди на способни младежи, финансира се издаването на книги, подпомагат се бедни нуждаещи се хора. Специално място заема милосърдието в полза на училищата и църквите в Македония и Одринска Тракия, за облекчаване съдбата на сънародниците, преселили се в страната от тези краища. Дарителите са главно духовни лица – представители на висшия православен клир и свещенослужители. По-рядко Св. синод е натоварен с изпълнението на дарителската воля и на светски лица. С всенародни дарения са построени и две от най-представителните църковни сгради – тези на Софийската духовна семинария и на Висшето богословско училище. Светият синод стриктно следи и се придържа към волята на дарителите. Фондовете се учредяват с мотивирани решения и се управляват съгласно специални правила. През 1914–1915 г. Синодът поема грижата и за екзархийските дарения. През 50-те години на 20 век благотворителните фондове не са закрити или слети с църковния бюджет, но на практика през 1946–1948 г. те прекъсват дейността си, а новият закон за вероизповеданията от 1949 г. лишава църквата от възможността да се занимава с благотворителност. Прочетете още
"Белият кръст" просъществува до 1958 година, като сестринството е наброявало десетки монахини, заети в лечението на хора, социални и издателски дейност. По време на комунистическия режим манастирът запустява.
В енциклопедия ДАРИТЕЛСТВО" пише: "През юли 1922 г. Синодът взема решение за създаване на Ставропигалното женско монашеско братство “Бял кръст”. Неговата цел според учредителните документи е да развива делото на християнското милосърдие и да съдейства за повдигане на нравствено-религиозното възпитание на обществото. Братството е натоварено и с подготовката на сестри възпитателки за благотворителните и просветно-възпитателните институти, независимо дали те са на църквата, държавата или на обществени организации. За да координира и направлява активната намеса на църквата в социалната област, Светият синод формира специално “Отделение за църковно-народна благотворителност” (1920). Църквата успешно се вписва и в новата система за обществено подпомагане след 1934 г. Нейни представители участват във Висшия съвет за обществено подпомагане, в ръководството на Съюза “Обществена подкрепа”. Формират се много нови православни братства, които издържат приюти за възрастни хора, сиропиталища, ученически трапезарии, летовища и др. Част от милосърдната мисия на православната църква съставлява дейността на благотворителните фондове, управлявани от Св. синод. Те са учредени по завещания или с дарителски актове. От приходите им се издържат стипендианти в средните и висшите духовни училища в страната и в чужбина, дават се награди на способни младежи, финансира се издаването на книги, подпомагат се бедни нуждаещи се хора. Специално място заема милосърдието в полза на училищата и църквите в Македония и Одринска Тракия, за облекчаване съдбата на сънародниците, преселили се в страната от тези краища. Дарителите са главно духовни лица – представители на висшия православен клир и свещенослужители. По-рядко Св. синод е натоварен с изпълнението на дарителската воля и на светски лица. С всенародни дарения са построени и две от най-представителните църковни сгради – тези на Софийската духовна семинария и на Висшето богословско училище. Светият синод стриктно следи и се придържа към волята на дарителите. Фондовете се учредяват с мотивирани решения и се управляват съгласно специални правила. През 1914–1915 г. Синодът поема грижата и за екзархийските дарения. През 50-те години на 20 век благотворителните фондове не са закрити или слети с църковния бюджет, но на практика през 1946–1948 г. те прекъсват дейността си, а новият закон за вероизповеданията от 1949 г. лишава църквата от възможността да се занимава с благотворителност. Прочетете още
Избрано от изданията на "Белия кръст":
работи се
Няма коментари:
Публикуване на коментар