Из ПЪРВО ПОУЧЕНИЕ на св. Козма Етолийски
Нашият Господ и Бог Иисус Христос, братя мои, сладчайшият Господар и Владика, Създателят на ангелите и на всички разумни и видими твари, подтикван от голямата Си благост, която Той има за нашия род, ни даде и продължава да дава всеки ден, час и миг безкрайно много дарове. Той със снизхождение прие и стана съвършен човек чрез Светия Дух и пречистата кръв на нашата Владичица Богородица и Приснодева Мария, така че ние можехме да избягаме от ръцете на дявола и да станем синове и наследници на Неговото царство, да се наслаждаваме на рая заедно с ангелите и да не горим в ада с неблагочестивите и демоните. Както всеки управител си има лозя и поля, и поставя наемници, така и Господ, за Когото целият свят е като едно лозе, взе дванайсет апостоли и им даде Своята благодат и благословение и ги изпрати по всички страни да учат хората как да живеят добре, в мир, с любов тук на земята, и по-късно да отидат в рая да се наслаждават завинаги. Той ги изпрати да учат хората да се покаят, да повярват и да се кръстят в името на Отец, Син и Светия Дух и да пазят любовта към Бога и към своите братя. Там, където ходеха апостолите и бяха посрещани добре от народа, Господ им заповяда да благословят тази земя, и на което място пък отидеха и не ги приемаха, Господ им заповяда да изтърсят праха дори от обувките си и да си заминат. Така, получавайки благодатта на Светия Дух, светите апостоли като мъдри и верни служители на нашия Христос пробягаха като светкавица през целия свят. С тази благодат те изцеряваха слепи, глухи, прокажени и обладани от бесове. И най-великото от всичко— в името на нашия Христос, те заповядваха на мъртвите и те възкръсваха. В която и земя да отиваха светите апостоли и щом биваха приемани от народа, те ги правеха християни, ръкополагаха епископи и свещеници, основаваха църкви и благославяха този край, така че той ставаше земен рай, пълен с радост и веселие, жилище на ангели, обиталище на нашия Христос. Но където пък отидеха, и не се приемаха от народа, Той им заповядваше да изтърсят праха от обувките си и проклятие, а не благословение изпълваше тези места — жилища на дявола, но не и на Христос.
Достойно и правилно е за един учител, когато той иска да поучава, първом да разпита какви са неговите слушатели, а също слушателите подобава да знаят какъв е учителят. Аз, братя мои, който се удостоих чрез състраданието на Христос да стоя на това свято и апостолско място, отначало разпитах за вас и научих, че с благодатта на нашия Господ и Бог Иисус Христос вие не сте елини (т. е. езичници), че вие не сте неблагочестиви, еретици, безбожници, а сте благочестиви православни християни, които вярват и са кръстени в името на Отца и Сина и Светия Дух, че вие сте синове и дъщери на нашия Христос. И не само че не съм достоен да ви поучавам, но дори не съм достоен да целувам нозете ви, защото всеки от вас струва повече, отколкото целият свят. Ваша милост също трябва да знаете за мен. И знам, че някои хора са ви казали други неща, но ако вие искате да научите истината, аз ще ви я кажа. Моето лъжовно, земно и безплодно отечество е Арта, епархия Апокуро. Баща ми, майка ми, моят род са благочестиви православни християни. Впрочем братя мои, аз, грешният човек, по-лош от всички, също съм православен християнин. Но аз съм слуга на нашия Господ Иисус Христос, Който бе разпнат. Не че съм достоен да бъда слуга на Христос, но Христос благоволи да ме приеме по Своята милост. Затова, братя мои, аз вярвам, славя и почитам нашия Христос. Нашият Христос е Този, Когото измолвам да ме очисти от всеки душевен и телесен грях. Нашият Христос е Този, Когото умолявам да ме укрепи да мога да победя тримата си неприятели: света, плътта и дявола. Умолявам моя Христос да ме удостои да пролея кръвта си за Неговата любов, както Той проля Своята за моята любов. Ако, братя мои, беше възможно да се изкача на небето, за да мога да викам силно и да проповядвам на целия свят, че само Христос е Син и Слово Божие, истински Бог и животът на всички, бих го направил. Но понеже не мога да направя голямото, правя малкото: Ходя от място на място и уча братята си, доколкото мога, не като учител, а като брат. Само Христос е Учител. Ще ви разкрия, братя мои, как бях подтикнат да правя това. След като напуснах родния си край преди петдесет години, пътувах до много места, крепости, градове, села и особено в Константинопол. Най-дълго стоях на Света гора, седемнадесет години, където плачех за греховете си. Между безбройните дарове, които моят Господ ми даде, Той ме удостои да науча малко елинска образованост и да стана калугер. Като изследвах Светото Евангелие, намерих в него много и различни мисли, които всички са перли, диаманти, съкровища, богатства, радост, наслада — вечен живот. Между другото, намерих това слово, в което Христос казва, че нито един християнин, мъж или жена, не бива да се грижи само за себе си как да се спаси, но да се грижи и за братята си да не изпаднат в грях. Като чух и аз това пресладко учение, изказано от нашия Христос, братя мои, да се грижим за ближните си, то ме ядеше в сърцето дълги години, както червей яде дървото. Какво ли можех да направя с моето невежество?
Търсех съвета на моите духовни отци, архиереи, и патриарси и им споделях моите мисли и ги помолих, ако е богоугоден такъв труд да го извърша. Всички ме подтикваха да го сторя и ми казаха, че такова дело е добро и свято. Най-вече, насърчаван от негово светейшество, патриарх Софроний (1774-1780), нека неговото благословение бъде върху вас, и получавайки неговото свято благоволение, аз изоставих собственото си преуспяване, собственото си добруване и излязох, за да ходя от място на място да поучавам братята си. Като започнах да поучавам, дойде ми на ум да искам пари, тъй като пътувах и защото бях сребролюбив. Обичах грошовете, да, а още повече — златните монети. Не като ваша милост, които презирате парите, или не ги пренебрегвате? Но като изучавах Светото Евангелие, намерих друго учение, където Христос казва: "Давам ви Моята благодат даром, вие да я давате по същия начин на братята си; поучавайте безвъзмездно, съветвайте, изповядвайте без пари и ако искате някаква плата за поучаване, голяма или малка, дори аспра, Аз ще ви осъдя на смърт и ще ви сложа в ада." Като чух, братя мои, това преблаго учение, в което нашият Христос казва, че е редно да се трудим между братята си безплатно, отначало ми се струваше много трудно. По-късно обаче то ми изглеждаше много сладко, като медена пита, и аз прославих и прославям моя Христос хиляди пъти, защото ме опази от сребролюбието. Така с благодатта на нашия Господ и Бог Иисус Христос, Разпнатия, нямам нито кесия, нито къща, нито каса, нито друго расо, освен това, което нося. И все още моля Господа да не позволява никога до края на живота си да имам кесия, защото, ако някога започна да приемам пари, веднага ще изгубя братята си. Не мога да служа на двама господари — или на Бога, или на дявола.
Няма коментари:
Публикуване на коментар