Православна проповед на св. Козма Етолийски, за любовта към Бога и ближния

Из ПЪРВО ПОСЛАНИЕ на св. Козма Етолийски

Достойно и правилно е, мои християни, както научаваме от Светото Евангелие и от Свещеното Писание да започваме поученията си с Бога. И когато свършим е правилно да благодарим на Бога, не защото съм достоен да произнасям името на моя Бог, но защото Той го е допуснал по милост. Така че, братя мои, ние оставяме бърборенето на неблагочестивите, еретиците, атеистите и говорим само за това, което Светият Дух е вдъхновил светите пророци, апостоли и отци на църквата. От друга страна ние няма да говорим за всичко написано, защото това е невъзможно, ние ще се нуждаем от много години. И който обича да поучава, нека да търси да поучава останалите. Преблагият и премилостив Бог, братя мои, е един — Троица: Отец, Син и Дух Свети, едно естество, една слава, едно царство, един Бог, И дявол е всеки, който казва, че има много богове. Бог е неразбираем, неразгадан Господ, всемогъщият, целият светлина, целият радост, целият милост, целият любов. Нямаме с какво да оприличим Света Троица, защото друг пример за сравнение в света не се намира. Но, за да може и малко да се помогне на умовете ни, богословите на църквата ни дават някои примери. Между другото, те използват слънцето. Ние всички знаем, че слънцето е едно, както Бог е един. И както слънцето озарява този осезаем свят, така Светата Троица. Бог озарява разумния свят. Казваме, братя мои, че слънцето е едно, но същевременно е тройно. То има лъчи, които идват до очите ни като линии, като нишки. То също има светлина, която се разпростира през целия свят. Ние оприличаваме вечния Отец със слънцето, вечния Син — с лъчите и единосъщния Дух — със светлината. Има още един начин, по който може да разберете Светата Троица. Как? Изповядайте се откровено, приемете пречистите тайни със страх и благоговение и тогава благодатта на Светия Дух ще ви просвети така, че ще разберете по-добре. Тази е Светата Троица, която ние, благочестивите християни, прославяме и почитаме. Това е истинският Бог и вън от Света Троица, всички, които се наричат богове, са демони. Не само ние вярваме, прославяме и почитаме Светата Троица, а и колкото са звездите в небето, колкото е морският пясък, толкова пророци, апостоли, мъченици и аскети, проляха кръвта си от любов към Света Троица и получиха рая и вечното блаженство. Преподобни мъже и жени се отричаха от света, отиваха в пустините, за да бъдат отшелници през целия си живот и да отидат в рая. При това, мъже и жени, които живееха светски, с честност и добродетелност, с пост, молитви, с милостиня и добри дела, и след като пребиваваха така добре, отидоха в рая да блаженствуват навеки. Няма място, където Бог да не присъствува. Ние, благочестивите християни трябва да помним, че Бог е в нашите сърца, когато искаме да извършим някакъв грях, че Той е навсякъде и че ни вижда. Да се срамуваме пред ангелите, светиите и особено пред ангела, който пази нашите души и ни наблюдава. Срам ни е от едно малко дете, когато извършваме грях, тогава как може да нямаме свян пред толкова много светни и ангели?

Преблагият и премилостив Бог, братя мои, има много и различни имена. Той се нарича и светлина, и живот и възкресение. Но собственото име на Бог е любов. Ако желаем да живеем добре, и да отидем в рая и да наричаме нашия Бог любов и отец, трябва да имаме два вида любов: любов към Бога и любов към братята ни. Естествено е да имаме тези два вида обич и е неестествено да ги нямаме. И тъй както лястовицата се нуждае от две крила, за да лети във въздуха, така и ние се нуждаем от два вида любов, защото без тях е невъзможно да бъдем спасени. Първият ни дълг е да обичаме нашия Бог, защото Той ни е дал такава голяма земя тук да живеем във временното: толкова хиляди растения, извори, реки, морета, въздуха, деня, нощта, небето, слънцето и пр. За кого Той е създал всичко това, ако не за нас? Какво ни дължи Той? Нищо! Всички те са дарове. Той ни е направил човешки същества, Той не ни е направил животни. Той ни е направил благочестиви християни, а не неблагочестиви еретици. Въпреки че съгрешаваме хиляди пъти всеки час, Той ни милва като баща и не ни осъжда на смърт и не ни изпраща в ада. Но Той очаква нашето покаяние с отворени обятия. Времето, когато ще се покаем, когато ще спрем да вършим лошо и ще правим добро, ще отидем да се изповядаме, ще бъдем възстановени така, че Той ще ни прегърне, за да ни сложи в рая във вечното блаженство. Няма ли сега да обичаме този преблаг Бог и Владика? И ако има нужда, няма ли да пролеем кръвта си хиляди пъти за Неговата любов, както Той проля Неговата от любов към нас? Ако човек ви покани вкъщи и ви почерпи с чаша вино, цял живот вие ще го почитате. Тогава няма ли да почитате Бога, който ви дава толкова много добро, и Който бе разпнат от любов към вас? Кой баща някога е бил разпъван за децата си? Но нашият пресладък Иисус Христос проля кръвта си и ни освободи от ръцете на дявола. Не бива ли сега да обичаме нашия Христос? Но ние не само не Го обичаме, но Го оскърбяваме всеки ден с греховете си, които извършваме. Ами, кого желаете да обичаме, братя мои? Да обичаме дявола, който ни извади от рая и ни доведе в тоя проклет свят, където претърпяваме толкова много зло? Нещо повече, дяволът е толкова предразположен, че ако би могъл в този час да причини смъртта ни и да ни сложи в ада, би го направил. Сега ви питам, братя мои, да ми кажете какво да направим: да обичаме дявола, нашия враг, или да обичаме Бога, Твореца, Създателя? 

- Бог разбира се, святче Божи, ти говориш добре, правилно. Нека вашите благословения бъдат върху мен. Съгласен съм, но Бог се нуждае от ложе, на което да почине. Какво е това ложе?  

- Любовта. Затова нека да обичаме Бога и братята си, тогава Бог ще дойде и ще ни зарадва и ще посади в сърцата ни вечен живот. Тогава ние ще живеем добре на земята и ще идем в рая сред вечното блаженство. Но ние не само нямаме любов, но имаме омраза и злоба в сърцата си и ненавиждаме братята си. Лукавият дявол идва и ни вгорчава, и оставя смъртта в душите ни и ние живеем зле тук на земята, и отиваме в ада и вечния огън. Естествено е да обичаме братята си, защото ние сме едно естество, имаме едно кръщение, една вяра, получаваме едни и същи пречисти тайнства и се надяваме да наследим един и същи рай. Който е бил намерен достоен и е получил тези два вида вида любов в сърцето си, любовта към Бога и любовта към братята си, е наистина щастлив. Защото който има Бога в сърцето си, притежава всичко, което е добро, и не може да понесе да извърши грях. И който няма Бога в сърцето си, има дявола и винаги върши зло и всеки вид грях. Дори ако вършим хиляди по хиляди добри дела, братя мои, пости, молитви, раздаване на милостиня; дори ако пролеем кръвта си за Христос и нямаме тези два вида любов, но напротив, имаме омраза и злоба против братята си, всичкото добро ще е от дявола и ние отиваме в ада. Но, добре. — казвате, ние отиваме в ада, въпреки всичкото добро, заради малко омраза? Да, братя мои. Защото тази омраза е дяволска отрова и както, когато слагаме малко мая в 100 оки брашно, тя има такава сила, че прави тестото да бухне, така е с омразата. Тя превръща всичко добро, което сме направили, в дяволска отрова. Как се понасяте тук, братя мои? Има ли любов между вас? Ако случайно искате да се спасите, не търсете нищо друго в този свят, освен любов. Ако има някой тук измежду ваша милост, който има тази любов към своите братя, нека стане и да ми каже, така, че аз също да мога да се помоля за него и да помоля всички християни да му простят. Той ще получи такова опрощение, което не може да се купи за 1000 жълтици.

- Аз, святче Божи, обичам Бога и братята си.

- Добре, дете мое, имаш моето благословение. Как се казваш?

- Коста

- С какво се занимаваш?

- Пася овце.

- Претегляш ли сиренето, което продаваш?"

- Да.

- Ти, чедо мое, си се научил да претегляш сирене, а аз да претеглям любовта. Верните теглилки зависими ли са от продавача?"

- Не.

- Сега ще премеря любовта и ако тя е истинска, а не лъжлива, тогава също ще се моля на Бога за теб и ще помоля всички християни тук да ти простят. Как мога да разбера, сине мой, дали обичаш или не своите братя?

Сега аз, който обикалям и поучавам хората, мога да кажа, че обичам господин Коста, както собствените си очи. Но ти не ми вярваш. Искаш първо да ме изпиташ и след това да повярваш. Аз имам хляб за ядене, а ти нямаш. Ако ти дам малко, тъй като нямаш, това показва, че те обичам. Но ако аз имам намерение да изям целия хляб, и ти обикаляш гладен, какво показва това? Това ще рече, че любовта, която имам към тебе, е лъжлива.

Имам две чаши вино за пиене, ти нямаш нито една. Ако поискам да ти дам малко да пийнеш, тогава ти разкривам, че те обичам. Но ако не ти дам, тогава любовта е престорена. Ти си опечален. Майка ти и баща ти са починали. Ако дойда да те утеша, тогава любовта ми е истинска. Но ако, докато ти плачеш и ридаеш, аз ям, пия, играя хора, любовта ми е лъжлива.

- Обичаш ли това бедно момче?

- Да.

- Ако го обичаш, купи му риза, тъй като е голо, а то ще се помоли за душата ти. Тогава любовта ти ще бъде истинска, но без това ще бъде лъжлива. Не е ли вярно, християни? Ние не можем да отидем в рая с лъжлива любов. Сега, ако искаш да направиш любовта си истинска като злато, вземи и облечи бедните деца и тогава ще се помоля да бъдеш простен. Ще го направиш ли?

- Да.

- Мои християни, Коста е научил, че любовта, която е имал досега, е била лъжлива и иска да я направи златна като облече бедните деца. И защото го научихме, моля ви да кажете три пъти за господин Коста: Нека Бог да го прости и да го помилва!