Безценният диамант
Един търговец, наричан неразумен, бил в занаята 40-50 години, но никога не успявал. Веднъж намерил една торба и като я отворил, открил няколко фалшиви монети и перли, и между тях — диамант. Той взел торбата с парите и отишъл при сараф да види дали са истински. Като ги прегледал, той казал на търговеца, че парите са фалшиви и само диамантът бил истински. Търговецът не му повярвал, но ги взел и отишъл при друг сараф. Той също казал, че всичко било фалшиво, освен диаманта, който бил драгоценен. Търговецът се натъжил, взел диаманта в ръцете си и торбата с парите и си заминал.
По пътя срещнал един слепец и си казал: "Искам да видя каква сила има диамантът". И, о, чудо на чудесата. Когато го допрял до очите на слепеца, те веднага се отворили и слепецът прогледнал. Търговецът тогава се почувствувал щастлив.
Той продължил нататък и на едно място видял глухоням и щом го докоснал с диаманта, веднага почнал да говори и чува. Срещнал човек, който бил бавно развиващ се, и когато го докоснал, той се изцелил. Бедняк се допрял и станал богат, на един старец върнал младостта и здравето. Докоснал мъртвец с него и той веднага се съживил.
Търговецът, като видял тези чудеса, сърцето му пламнало от радост, той взел торбата с монетите, отишъл и ги хвърлил в морето. Запазил само диаманта и се върнал вкъщи.
Дошло време търговецът да умре. Събрал семейството си заедно и им казал: "Деца мои, търгувах в този свят 40-50 години. Никога не постигнах успех. По-късно, намерих една торба, в която имаше няколко фалшиви монети и перли, а в средата ѝ намерих диамант с такава сила, че възкресяваше мъртви; правеше бедните богати, слепите отваряха очите си, глухите чуваха и изцеляваше всякакъв вид болест. Но скоро аз ще ви напусна и ще умра. Нямам друго наследство да ви дам, освен този диамант. Но ваша милост ще трябва да намери място, където да го сложи — някъде, където той заслужава, защото няма да стои просто така."
Настъпил часът и търговецът умрял. Диамантът останал за семейството му. Те се опитали да намерят място, където да го пазят, както им поръчал търговецът. Намерили, впрочем, мраморен триъгълник с равни страни и върху него поставили диаманта, но той не могъл да стои. Те се натъжили, понеже не могли да открият място за него. Сложили бяло платно върху мрамора, за да служи като възглавница, но диамантът пак не могъл да стои. Те отново се натъжили. По-късно постлали друго платно върху предишното и поставили диаманта. Той се застоял. Тогава те много се зарадвали и прославили Бога.
Сега да видим първом кой е търговецът; второ- какво е торбата; трето - грошовете; четвърто- жълтиците; пето - перлите; шесто - какво е диамантът; седмо - кои са сарафите; осмо - кои са роднините на търговеца; девето - какво е мраморът; десето - какво изобразява първият плат и единадесето - какво означава вторият плат. Това са 11 -те въпроса, които ще обясним.
Първо, неразумният търговец, пияницата, безделникът и дембелинът, това съм аз. Търгувах 40- 50 години и за какво си губех времето? Похабих живота си на бърза ръка. Бог ме удостои да намеря торба. Какво е тя? — Св. Евангелие. Отварям и вътре намирам фалшиви жълтици. Какво са жълтиците? Това са евреите, които разправят, че вярват, но тяхната вяра е фалшива, дяволска.
В торбата намирам фалшиви грошове. Какво изобразяват те? Това са нечестивите, които уж вярват, но вярата им е фалшива, дяволска. Намирам още фалшиви перли. Какво означават перлите? Това са еретиците, които казват, че вярват в Св. Троица, но тяхната вяра също е фалшива, също — дяволска. Какво е диамантът? Това е нашият Господ Иисус Христос и Бог. Кои са сарафите? Това са пророците, които са обявили Сина и Словото на предвечния и всемогъщ Отец. Кои са роднините на търговеца? Това са благоговейните православни християни, синовете и дъщерите на нашия Христос. Какво е триъгълният и равностранен мрамор? Това е човек, който казва, че вярва в Св. Троица, но вярата му е недостатъчна да се спаси; диамантът не може да се задържи. Какво още е нужно? Първото платно е нужно, но диамантът, т. е. Христос, не стои. Човек, който казва, че вярва в Св. Троица, има първия плат, любовта към Бога, която е присъща на всеки човек, но това не е достатъчно, защото е нужно друго платно. Тогава диамантът стои. Какво означава второто платно? Това е човек, които вярва в Св. Троица, обича Бога, но и братята си; т. е. (те са) второто платно. Тогава диамантът стои, сиреч Господ и Бог Иисус Христос.
Човекът, който носи Бога в сърцето си, владее всичко добро и никога не съгрешава. А който няма в сърцето си диаманта, любовта, т. е. Христос, той има дявола. А който има дявола, държи цялото зло и извършва всички грехове.
И така, братя, възнамерявам да ви пожелая здраве и да тръгвам. Не зная дали Бог ще ме удостои да ви се радвам отново телом или не. Нямам какво друго да ви оставя като утеха и закрила, като пазител, освен диаманта. Само да имате място къде да го сложите. Този диамант съдържа всички християнски добродетели, духовни и физически. И този, който е удостоен да ги носи в сърцето си, ще има добър късмет, защото има безценно съкровище.
Красивото момиче
Един аскет молел Бога да му открие много тайни. Веднъж като напуснал килията си, за да отиде в друго село, той срещнал ангел на пътя си, но не го познал. Помислил, че ангелът е човек. На пътя те се натъкнали на умрял кон. Подвижникът си затиснал носа, а ангелът —не. Те продължили нататък и минали покрай умрял вол, който вонял. Отново подвижникът си хванал носа, а ангелът — не. Те продължили и стигнали до едно умряло куче, подвижникът си затиснал носа, а ангелът — не.
Когато щели вече да влизат в селото, те срещнали едно хубаво момиче, облечено в красиви дрехи и с украшения. Тогава ангелът си затиснал носа. Като видял това, подвижникът му рекъл: "Какво си ти — ангел, човек или дявол? Срещнахме умрял кон, който вонеше, а ти не си затисна носа. Същото стана с вола и кучето. Не те видях да си затискаш носа. Сега, когато срещнахме красивото момиче, ти си затискаш носа?"
Ангелът тогава се разкрил и казал: "Нищо не вони пред Бога повече така, както надменността". Изрекъл това и изчезнал.
Подвижникът веднага се върнал в килията си и оплаквал греховете си, като се молел на Бога да го опази от примките на дявола и да не му позволява да стане жертва на гордостта и да бъде погубен.
Изворът и нечистото куче
Имало един човек, който ходел на изповед при своя изповедник 15 години. Като отишъл отново на изповед, той открил изповедника да блудства с една жена. Той си помислил: "О, горко ми! Аз съм се изповядвал пред него толкова много години и сега съм проклет. Няма значение колко грехове ми е простил, те всички са останали непростени."
Като си казал това, веднага си тръгнал. По пътя той ожаднял. Като продължил нататък, намерил течаща вода толкова чиста, че той забелязал: "Ако водата тук е толкова чиста, колко по-чиста би трябвало да е на извора, откъдето извира?"
Той се навел и пил. Пак продължил и стигнал до извора и видял, че водата излизала от устата на куче. Той въздъхнал и рекъл: "Горко ми! Аз съм осквернен!"
Тогава ангел Господен му казал: "Защо, не беше ли осквернен отначало, когато пи водата, а сега, когато видя че тя излиза от устата на куче, ти се погнуси? Чудя се, кучето не е ли от Бога, който създаде небето, земята и всичко? Ако кучето е нечисто, не тъжи, водата не е негова. Същото е с изповедника, който те изповядва. Прошението, което ти дава, негово ли е? То принадлежи на Св. Дух. Понеже той притежава отличителните свойства на свещенството, той е над царете и ангелите. Какво те засяга, че извършил блудство? Той е устата на кучето, не тъжи. Каквото ти е простил, е простено. Само иди и припадни пред него и го помоли за прошка, а него Господ да го съди".
И ангелът изчезнал. Мъжът се върнал при изповедника и споделил всичко, което ангелът го посъветвал. Като чул целия разказ, изповедникът плакат, покаял се и бил спасен.
Ние трябва да намерим грешното в себе си и тогава ще бъдем спасени.
Духовният лекар
Един богат управител събрал голямо богатство. Никога обаче не искал да отиде на изповед, нито някога давал милостиня. Той имат 10- годишен син. Дошло време, когато управителят се разболял. Неговото семейство му предложили да се изповяда, да стори нещо за душата си. Големецът им отговорил: "Докато синът ми е добре, все ще направи нещо за душата ми." Той бил изцяло на страната на дявола и нямало да промени ума си.
В този край живеел добродетелен изповедник, който обръснал брадата си, облякъл си светски дрехи и отишъл в къщата на управителя. Почукал на вратата. Излезли и попитали какво търси. Той отговорил: "Чужденец съм, случи се да съм във вашето село. Научих, че управителят е болен и дойдох да го видя, защото съм доктор."
Те веднага го пуснали. Всички близки не управителя били около него и му помагали. Докторът рекъл:
- Как е болният?
Болникът отговорил:
- Много съм зле, господарю.
Лекарят попитал:
- Какво казаха докторите от вашия край?
Той отвърнал:
- Казаха ми, че съм много зле и пред прага на смъртта.
Духовният лекар взел ръката му и потвърдил:
- Аз също казвам, че умираш. Но ако лекарство, което знам, се намери, ти ще оживееш.
Болният рекъл:
- Какво лекарство е необходимо да найдем?
Лекарят се направил, че не разбрал и попитал: "Има ли деца?"
Отвърнали му, че има само едничко. Изповедникът продължил:
- Ето, не се бой, лекарството ще се намери. Обещавам ти, че няма да умреш.
Поискал чаша вода и малко брашно. Размесил ги и се престорил, че прибавя още нещо друго и казал:
- Лекарството е почти готово, само синът ти да дойде тук да бодна малкия му пръст с игла и да капнат три капки кръв. Тогава ще ти дам да го пиеш и ще се оправиш.
Момчето си играело с други деца. Тутакси изпратили за него и му казали:
- Ела, сине, един лекар е дошъл да помогне на баща ти.
Момчето искало да продължи да играе, но те го домъкнали, Когато лекарят го видял, казал:
- Ела, сине мой, искам да пробода пръста ти с една игла, за да взема три капки кръв и ги сложа в това лекарство, за да може баща ти да го изпие и веднага да оздравее.
Момчето рекло:
- Глупак ли съм или луд да повредя пръста си?
Лекарят отговорил:
- От тебе зависи, сине мой зависи дали баща ти ще оживее или ще умре. Не виждаш ли колко много е насъбрал да ти остави.
Момчето отвърнало:
- Дали ще живее или не, аз няма да нараня пръста си. И избягало.
Лекарят казал на управителя:
- Аз съм изповедник на областта и сторих това, за да ти покажа, че не можеш да се надяваш на сина си да направи нещо за душата ти.
Тогава болният се надигнал и станал.
- Аз - казал той - вкарах в грях душата си заради детето си, да му оставя много (богатства), а той няма в сърцето си (мъничко жал) да ми даде три капки кръв и да спаси живота ми. Добре говориш, проповеднико.
Той веднага поискал тефтерите и завещанието, и ги разкъсал. Раздал всичкото си богатство и не оставил нищо. Така той направил сина си просяк, но спечелил рая и вечното блаженство.
Сега онези от вас, които имат деца, да не се надяват и си казват: "Моето дете е добро и ще се погрижи за душата ми." Каквото човек сам си направи, това ще му бъде заплатено в следващия живот.
Трите закона
Едно време живеел грък, който говорел: "Искам да стана евреин." Има три закона: естественият закон на евреите, плътският закон на турци-те и духовният закон на християните.
Гъркът си казал: "Нека видя естествения закон." Започнал да го чете: "Ако някой ти вземе дрехата, ти вземи неговата. Който те измами с десет гроша, вземи ги от него. Ако някой убие брат, ти също го погуби."
Гъркът си помислил: "Вървя си по пътя. Някой ме настига и ми взема дрехата. Според този закон би трябвало да взема неговата. Той обаче няма да я даде, и тогава или аз ще го убия, или той ще ме убие".
Гъркът си казал: "Законът на евреите не е добър. Сега желая да стана турчин (мюсюлманин)". Взел плътския закон, прочел го и открил, че се позволява прелъстяване на жените и други неподобаващи неща.
Гъркът решил: "И този закон не ми харесва, той е за прасета."
Отново си наумил: "Вместо турчин, ще стана християнин." Потърсил духовния закон, прочел го и намерил, че той учи: "Който ти отнеме едната риза, дай му и другата си; и който вземе 10 гроша от тебе, дай му още 10; който те удари по дясната страна, обърни и лявата си, за да може да те удари отново".
Тогава гъркът си рекъл: "Ще го опитам. Вървя по пътя и ако някой дойде да вземе дрехата ми, ще му кажа: "Почакай, брате, давам ти и другата си дреха".
Той идва да ми вземе 10 гроша, аз ще му предложа: "Чакай, брате, ще ти дам още 10. Той идва да ме удари, аз ще се обърна, за да може да ме удари и от другата страна."
Изглежда, че колкото и лош или див да е човекът, ако говоря с него мирно, с кротки и сладки думи, той ще се разчувства и ще ми върне нещата, или поне няма да ме убие. Но ако му окажа съпротива, то или той ще ме убие, или аз него. Така че този закон, духовният, е добър и аз ще стана християнин.
Св. Троица
Без камък, кремък (чакмак) и прахан за горене е невъзможно да разпалиш огън. Както едно от трите не може да липсва, така и Св. Троица е три и едно. Или както водата е в градушката и снега, и въпреки това са три с едно естество. Душата е една, едно лице ражда словото и има дихание, което принадлежи на душата, а не на тялото. Душата е образ на Отца, словото на душата е образ на Сина и Словото Божие, докато диханието е образ на Св. Дух.
Душата ражда словото чрез ума и, второ, то е родено чрез устните. Както словото е родено първо от душата и не се разкрива, а се разкрива след това чрез устните, така Синът и Словото Божие, е бил роден преди всички векове от Бог Отец. Но Той не се разкрил на хората, но останал в лоното на Отца.
Той бил роден отново от устата на пророците и от Пресветата Мария, Приснодева, и станал явен за целия свят. Раждането по плът, когато се разкрил, наричат второ раждане. И когато бил разпнат на кръста, пострадал само човекът, плътта, а не божествената Му природа. И както когато слънцето осветява дървото, докато дърварят го сече с брадвата, дървото страда като се отсича, но лъчите на слънцето, които са върху дървото, остават неотрязани и ненаранени, така е с божествеността на нашия Христос. Макар че по време на страданията Му, Неговата божественост била свързана с тялото и не била отделена от Него, както слънчевите лъчи са с дървото и не страдат, така Неговата човечност страдала, както дървото, докато Неговото божество останало ненаранено като слънцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар