Из ЧЕТВЪРТО ПОУЧЕНИЕ на св. Козма Етолийски
Нашият Господ и Бог Иисус Христос, най-благият Владика, Създателят на ангелите, поради милостта и голямата любов, която има към нас, Той ни е дал и продължава да ни дава всеки ден Своите неизмерими дарове. Вижте как ни е удостоил тази вечер да прославяме и почитаме Него и нашата Владичица Богородица. И ако Господ ни прости греховете чрез Нейното ходатайство и ни удостои с Неговото Царство да се покланяме и прославяме Пресвета Троица, нека винаги да се радваме и да сме щастливи.
Господ, братя, удостои мен, грешника, да дойда във вашето благословено село и да ви представя някои поучения на св. църква.
Господ първо създаде 10 лика ангели. От първия лик всички изпаднаха поради гордост и станаха демони. След това преблагият Бог заповяда да се сътвори този свят и направи мъж и жена, подобни на нас, със земно тяло и ангелска душа. Той нарече мъжа Адам, а жената Ева. Създаде рая на Изток, пълен с радост и веселие. Бог постави Адам и Ева в рая и те се наслаждаваха като ангели. Той им заповяда да не ядат от плода на една смокиня. Но те не се подчиниха на Божията заповед, ядоха и не се разкаяха. Бог ги изгони от рая и те живяха в този свят 930 години, проливайки черни горчиви сълзи. След като умряха, отидоха в ада и там горяха 5500 години.
Премилостивият Бог от състрадание към нашия род слезе и се въплъти от Св. Дух в утробата на Приснодева Мария, стана съвършен човек без грях и ни извади от ръцете на дявола. Той ни разкри св. ни Вяра, св. Кръщение, св. Тайни, за да знаем накъде да вървим. През нощта на велики четвъртък Господ взе хляба, виното и ги благослови, и направи св. Тайни — Неговите пресвети Тяло и Кръв — и даде причастие на 12-те апостоли.
Досега свързахме историята в две поучения и спряхме. Сега, надявайки се на Христовата милост и на просветление от Св. Дух, ще започнем и ще ви разкажем накратко.
Подготвяне за Св. Тайни
1. Истинското ОПРОЩАВАНЕ (Саприкий — Никифор)
Първо, братя, обърнете внимание на всички поучения от Св. Евангелие, защото това са диаманти, скъпоценности, радост, щастие, вечен живот. Отначало за св. тайни. Вижте какво направи нашият Христос. Той не позволи омраза и враждебност да го спрат да даде причастие на Юда, неговия враг, но както даде причастие на 11 -те Си ученици, Неговите добри приятели, така даде на Юда, своя враг.
Имало човек на име Саприкий, който винаги постел, молел се, давал пари за бедни, строял църкви, никога не правел нещо вредно, а обичал правдата. Също имало един друг човек, Никифор, който не правел нищо добро. Всъщност той крадял, мамел хората, блудствал, правил всичко лошо. Поискал и да убие брат си Саприкий.
Един ден царят изпратил за Саприкий и го накарал да се отрече от Христа и да се поклони на идолите. Саприкий казал: "Никога няма да се отрека от Христа". Той много го мъчил и когато видял, че няма как да го победи, царят решил да го убие. Той бил предаден на палача, който го завел до лобното място.
Никифор научил за това, тръгнал по пътя и казал на Саприкий:
- Брате, аз съгреших пред тебе и научих, че ще те убият. Така че, моля ти, брате, прости ми. Съгреших пред тебе!"
Никифор се поклонил, отново го помолил и целунал нозете му.
- Брате, казал той, прости ми за Бога!
Но брат му не дал прошка.
Стигнали мястото на екзекуцията, където Никифор отново помолил Саприкий, със сълзи на очите, но той не му простил.
Накрая Никифор му казал:
- Виж, брате, сега ще те посекат, защо не ми простиш? Ще бъдеш проклет. Аз ще ти простя от сърце.
Саприкий отговорил:
- Никога няма да ти простя.
И когато палачът повдигнал меча да отсече главата му, Премилостивият Бог, като видял тази лошевина, вдигнал благодатта си, и Саприкий попитал войника:
- Защо искаш да ме убиеш?
Войникът отговорил:
- Искаш да кажеш, че след толкова време не знаеш защо? Защото не се покланяш на идолите.
- Затова ли ме мъчите? — казал Саприкий. — Отричам се от Христа и ще се поклоня на идолите.
След като казал това, не го убили. Той се отрекъл от Христа и отишъл с дявола. Никифор, като видял ангелите, които държат златен меч, казал на палача:
- Аз съм християнин и вярвам в моя Христос!
Тогава казал на Саприкий:
- Прости ми, брате, и Бог ще ти прости. И веднага палачът отрязал главата на Никифор. Ангели приели душата му и го завели в рая.
Ето защо ние също, които сме благочестиви християни, следва да обичаме враговете си и да им прощаваме; да ги храним и да ги поим. Трябва да молим Бога за техните души и тогава да кажем на Бога:
- Боже мой, моля Те да ми простиш, както аз прощавам на моите врагове.
Но ако не прощаваме на враговете си, дори ако пролеем кръвта си от любов към Христа, ще отидем в ада.
Произнасяте ли анатеми тук? Внимавайте, братя християни, никога не анатемосвайте, защото анатемата е отделяне от Бога, от ангелите, от рая и води при дявола в ада.
Заради брата ти Христос бе разпнат, за да го изведе от ада, а за едно маловажно нещо, ти произнасяш анатема срещу него; и го сваляш в ада да гори вечно; толкова ли си коравосърдечен? Само си помисли колко грехове си извършил с очите, с устата, с ушите и с ума си; мислиш че си безгрешен?
Светото Евангелие ни казва, че само Христос е безгрешен. Ние човеците всички сме грешни. Така че не анатемосвайте! Ето защо, братя християни, ако искате Бог да ви прости всичките грехове и да ви запише в книгата на живота, ваша милост, три пъти кажете за враговете си: "Нека Бог им прости и ги помилва".
Тази прошка братя, има две свойства: тя просвещава и същевременно изгаря. Казах ви да прощавате на враговете си за ваше лично добро. И вие, които сте измамили братята си, а сте чули да им казвам да ви простят, не се радвайте, а плачете, защото вашата прошка става огън върху главите ви, ако не възвърнете неправдата обратно. Трябва да плачете и умолявате Бог да ви прости греховете. Дори всички духовни мъже, патриарси, архиереи, целият свят ви простят, вие оставате непростени. Защото кой има силата да ви прости? Този, Който е пострадал заради вашата неправда. Ако размислим добре, полага се да дадеш четири за едно, както казва Светото Евангелие. Само тогава ще получите прошка. Ако нямате пари да ги върнете, идете и продайте собствеността си, и каквото получите, дайте на онези, които сте измамили. Ако нямате достатъчно, идете и се продайте в робство, и каквото получите, дайте. Ще бъде по-добре за вас да бъдете роби на земята за 5 или 10 години, но да идете в рая, отколкото да бъдете свободни на земята и утре да отидете в ада да горите вечно.
И така, братя мои, който е съгрешил пред някой християнин, евреин или турчин, да върне, каквото е взел несправедливо, защото то е проклето и вие не ще имате никаква полза. Което сте
придобили несправедливо и го ползувате да храните себе си, то ще ви причини смърт и Бог ще ви хвърли в ада. Който иска да върне онова, което е взел несправедливо, нека стане да ми каже и аз ще помоля християните да му простят. Ако сложите една открадната овца между сто ваши, тя ще замърси всички, защото тя е проклета и анатемосана. Умолявам ви, мои християни, да кажете за онези, които искат да върнат несправедливо взетото, три пъти: "Нека Бог да им прости и ги помилва".
Първият ни съвет е този: Който от нас е претърпял неправда, нека прости на враговете си за свое добро; и който е извършил неправда, да върне несправедливо взетото.
Вторият съвет е този: Ако ние също искаме да имаме полза от светите тайни, както единадесетте добри апостоли, а не като злия Юда, който богохулствал, редно е да се изповядаме чисто и да приемаме причастие със страх и благоговение. Тогава сме благословени. Но ако ние отидем и приемем свето причастие без изповед, омърсени от грях, ние слагаме огън в себе си и горим. Кой може да ми каже братя слънцето светло ли е, или тъмно? Вярвам, че всеки от вас знае, че то е светло, и че осветява всичко. Има обаче някои животни, наречени прилепи и други, наречени сови, които, когато слънцето изгрее, ослепяват и не могат да виждат. Те виждат, когато е тъмно. Така е и със СВЕТИТЕ ТАЙНИ. Те осветяват добрия човек и го правят като ангел. От друга страна, те затъмняват грешника и той става като дявол. Както огънят не изгаря всички неща — най-вече, златото (то заблестява и се пречиства), докато всичко друго изгаря. Нека станем злато и да бъдем пречистени, а не дърво и да бъдем изгорени.
Тук, където съм дошъл, братя християни, получих голяма радост и голяма мъка. Възрадвах се като видях доброто ви разположение и вашето покаяние. Натъжих се, щом помислих за моето собствено недостойнство, защото нямам време да чуя всички изповеди една по една, така че всеки от вас да може да ми каже греховете си и аз да мога да ви посъветвам, както Бог ме осени. Искам да го направя, деца мои, но не мога.
Аз съм като болен баща, посещаван от сина си, който иска да бъде утешен, но като не може да направи това, бащата го отпраща. Но как го отпъжда той? С горящо сърце. Той желае да го утеши, но не може. За да не се лишите съвършено, ще ви кажа това. Ако се стремите да изцелите душите си, вие се нуждаете от 4 неща. Искате ли да се договорим? Позволете ми да взема върху себе си всички грехове, които сте извършили от рождението си досега. Нека ваше благородие хване 4 косъма. И какво ще направя с вашите грехове? Имам дълбока дупка и ще ги хвърля в нея. Каква е тази дълбока дупка? Това е милостта на Христос. Първият косъм е вашата изповед — първата основа, за която говорихме: прощавайте на враговете си. Ще го направите ли?
— Да, отче свети.
Вие сте взели първия косъм. Вторият косъм е да намерите добър изповедник, грамотен и добродетелен — за да можете да му изповядате греховете си. Ако имате 100 гряха и скриете един, а останалите 99 изповядате — всичките ви грехове са непростени. Срамувайте се, когато извършвате грях, а не когато се изповядате.
Една жена отишла да се изповяда при един подвижник. Той имал добродетелен ученик. Подвижникът казал на ученика си: - Иди и чуй изповедта на жената.
Ученикът отишъл достатъчно до нея, за да я вижда, но не слушал. Жената се изповядала и си тръгнала. По-късно ученикът се върнал и казал:
- Старче, стана странно чудо. Когато жената се изповядваше, видях малки змии да излизат от нея. Една голяма увисна и се опита да излезне, но отново се върна.
Подвижникът отвърнал:
- Иди я повикай да се върне бързо.
Ученикът отишъл и я намерил мъртва. Той се върнал и казал на стареца какво е станало. Като не можал да разбере чудото, той се помолил Бог да го извести дали жената е спасена или осъдена. Пред него се появила черна мечка и му казала:
- Аз съм жената, която дойдох за изповед, но скрих един от смъртните грехове, които извърших. Ето защо греховете ми не са простени. И Господ ми заповяда да ида в ада и да горя вечно.
И веднага от нея излязла воня като дим и тя изчезнала. Ето защо, братя християни, когато се изповядвате, кажете всичките си грехове.
Първо кажи на изповедника:
- Отче, аз ще бъда проклет, защото не обичам Бога и братята си с цялото си сърце, както обичам себе си.
И след това му кажи всичко, което измъчва твоята съвест: ако си извършил убийство, или си блудствал, дал си лъжлива клетва, или не си почитал родителите си и други подобни неща.
Виж, взел си втория косъм.
Третият косъм е, когато си изповядан и изповедникът те пита:
- Защо си извършил тези грехове? Трябва да си внимателен и да не осъдиш другиго освен себе си. Кажи: направих го заради лошия си умисъл. Тежко ли е да се самообвиниш? — Не. Така че сте взели третия косъм.
Сега за четвъртия. Когато изповедникът ти даде позволение да си тръгнеш, върви с твърдото решение, че ще бъде по-добре да пролееш кръвта си, отколкото да съгрешиш.
- Ще го направите ли?
- Да.
Вие сте взели четвъртия косъм.
Тези четири косъма са вашето лекарство, както казахме. Първото е да простите враговете си, второто — напълно да се изповядате, третото — да осъдите себе си, четвъртото — да решите повече да не грешите и да се изповядвате всеки ден. Ако не можете всеки ден, веднъж седмично или веднъж в месеца, или поне четири пъти в годината.
Приучете децата си да следват добрия път, да се изповядват от ранна възраст. Епитимиите, които изповедникът дава, четиридесетте литургии, покаянието, поста и др. не са лекарство, а са ни дадени да не падате отново в грях.
И който сложи в сърцето си тези четири неща, е спасен, дори ако умре внезапно. Но без тях, дори ако прави хиляди пъти добро, отива в ада.
Веднъж, братя християни, при мен дойдоха да се изповядат двама мъже: Петър и Павел. Сега вижте дали им помогнах или не. Разкривам сърцето си пред вас. Петър ми казва:
- Отче, аз от рождение постя, моля се, давам милостиня на бедните, строих манастири, църкви и върших добри дела. Но няма да простя на враговете си. Аз го изпратих в ада.
Павел дойде и каза:
- От рождение не съм извършил добро дело, но всъщност съм извършил убийства, блудствал съм, крадял съм, горил съм църкви и манастири, вършил съм всичко лошо, но прощавам на враговете си. Вижте какво направих. Веднага го прегърнах и го целунах.
Дадох му разрешение да вземе причастие. Добре ли направих или зле? Разбира се вие искате да ме осъдите и да ми кажете:
- Ти изпрати Петър в ада за такова малко нещо, само защото той не искал да прости на враговете си? А Павел, който направил толкова много зло и, защото прощавал на враговете си, ти му прости и му даде разрешение да вземе причастие?
- Да, братя, това направих.
- Искате ли да знаете на какво прилича Петър? Той е като сто оки брашно, където слагаш малко квас, който има такава сила, че може да превърне тези сто оки в тесто и го прави да бухне. На какво приличат всички тези добри дела на Петър. Тази малка доза омраза не му позволява да прости на врага си, променя доброто и го превръща в дяволска отрова. Ето защо го изпратих в ада. От друга страна на какво прилича Павел? Той е като купчина дърва. Слагаш малко запалена свещ вкупчината и тя изгаря. Греховете на Павел са като купчина дърва. Прошката, която давал на врага си, е като свещта, която изгаря купчината дърва, т.е., неговите грехове. И аз го изпратих в рая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар