Законът повелява: "Не отмъщавай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си" (Лев. 18:19). Нашият пък Господ Иисус Христос с безчислени доводи ни внушава закона на взаимната любов - поставяйки някак като защита на този закон породеното знание и съществуващото във всекиго желание за доброто. Той казва: "Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях" (Лук.6:31). Този, който би желал да получи нещо, няма да се отдалечи от целта, ако се реши и сам той да извърши същото за другите - напротив, той ще отиде по прекия път на любовта и ще се украси с венеца на взаимнолюбието. Любовта е изпълнение на закона - тя е по-превъзходна от вярата и надеждата (1 Кор. 13:13). Заради това божественият Павел, плетейки някак разноцветен венец от пролетни цветя за любовта, пише: "И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне -щом любов нямам, нищо ме не ползва. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада" (1 Кор.13:3-8). Мисля, че това за всички е ясно - ако някой би се решил да събере всичко подробно в Новия завет относно любовта, би се образувала твърде дълга реч ...
Ние пък ще се обърнем към сенките на закона и към това, което е изречено от древните някак още в образи. Законът е бил упражнение в справедливостта и някак като встъпление към доблестните дела на Евангелието, защото е писано: "Начало на добрия път е - да се върши правда" (Притч.16:5). И още: Законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра" (Гал. 3:24). Той може да породи истинска слава за живот в Христа, ако бъде разбран духовно. Законът ни довежда до справедливостта. Към това, което е по-високо от нея - води ни вече евангелското учение. Видовете пък на справедливостта са: първият - почит и любов към единия по битие и естество Бог; а вторият - някак съседствен на първия и тутакси следващ с него, е: любов към братята и едноплеменниците, като на първо място се постави почитта към родителите. В надлежен порядък Божието слово шествува пред нас и ни внушава, че ние сме длъжни след благоговението пред Бога и уважението към родителите, да оказваме честност и в отношенията си към другите люде. Законът навсякъде се грижи за равенството и повелително иска да се върши точно справедливото. Разбери, че изложеното в закона има граница справедливостта, а откритото от Христа изобилствува пред него и се простира твърде по-далеч: защото над справедливостта стои доброто, т.е. славата на живот в Христа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар