Човешката природа не била лишена от нищо, за да бъде добра и да благоденствува. Творецът на всичко я сътворил съвършена и изпълнена с всички блага. Бидейки в начало велика, тя за кратко време се унизила, вследствие греховната повреда, която я лишила от всичко, с което е била надарена и прекрасно създадена за велика слава. Как е станало това? Чрез изменение на нетлението в Адама на тление, защото е речено: "Пръст си и в пръст ще се върнеш" (Бит.3:19). След това човешката природа била лишена от дух - когато Бог видял, че живущите на земята люде мислят само за нечестивите и гнусни похоти на тялото, рекъл: "Няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от тези човеци, защото са плът" (Бит.6:3). Освен това тя изпитала и нещо друго: някои осъдени за нечестиви намерения и за безразсъдни съвети, започнали да говорят на друг и неразбран език. Писано е: "По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенеарската земя и се заселиха там. И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар. И рекоха: хайде да си съградим град и кула висока до небето; и да си спечелим име преди да се пръснем по лицето на цялата земя" (Бит.11:1-4). Бог не одобрил предприятието им и не допуснал изпълнението му. Те замислили нещо надменно, затова Бог, ръководим от вродената Си доброта, спрял предприятието им чрез смешение на езиците, за да им докаже, че намерения, които превишават човешката възможност и са неизпълними, няма да останат от Бога ненаказани.
Бог поставил забрана за строителите на кулата и ги разделил чрез много езици така, "че един да не разбира езика на другиго". Това, което се случило тогава със строителите на кулата, ние считаме, че е някакво предсказание за случилото се с иудеите: защото и те, които мислели твърде високо за себе си и които търсели пътя към небето не посредством това, което е редно, били разсеяни от Бога в много езици, т.е. във всички народи. По думите на пророка, бидейки изгонени от родината им, от града и домовете им, те се разсеяли по земята и станали "скитници между народите" (Осия 9:18). В Христа пък многоезичието е добро знамение - за него на празника Петдесетница четем: "И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят" (Деян. 2:2-4). Какво говорили Христовите ученици? С помощта на Светия Дух те говорели: за шествието към висините, за възхода към небето чрез вярата в Христа, за стечението на всички езици, народи и племена във вселената чрез единение в Духа, защото всеки език на смъртните изповядвал Христа и проповядвал Неговите тайни! И тъй, многоезичието при стълпотворението е било знамение за разсейване и изгнание на всички народи, а при Христа - знамение за стечение към единство в Духа и за възход към небето. По словото на Псалмопевеца, Христос станал за нас "крепка защита против врага" (Пс. 60:4), за да приведе живущите на земята в горния град и ги съедини с хоровете на светите ангели.
Бог поставил забрана за строителите на кулата и ги разделил чрез много езици така, "че един да не разбира езика на другиго". Това, което се случило тогава със строителите на кулата, ние считаме, че е някакво предсказание за случилото се с иудеите: защото и те, които мислели твърде високо за себе си и които търсели пътя към небето не посредством това, което е редно, били разсеяни от Бога в много езици, т.е. във всички народи. По думите на пророка, бидейки изгонени от родината им, от града и домовете им, те се разсеяли по земята и станали "скитници между народите" (Осия 9:18). В Христа пък многоезичието е добро знамение - за него на празника Петдесетница четем: "И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят" (Деян. 2:2-4). Какво говорили Христовите ученици? С помощта на Светия Дух те говорели: за шествието към висините, за възхода към небето чрез вярата в Христа, за стечението на всички езици, народи и племена във вселената чрез единение в Духа, защото всеки език на смъртните изповядвал Христа и проповядвал Неговите тайни! И тъй, многоезичието при стълпотворението е било знамение за разсейване и изгнание на всички народи, а при Христа - знамение за стечение към единство в Духа и за възход към небето. По словото на Псалмопевеца, Христос станал за нас "крепка защита против врага" (Пс. 60:4), за да приведе живущите на земята в горния град и ги съедини с хоровете на светите ангели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар