"И като минаваше, видя един човек сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му (Йоан 9:1-3). Твърде премъдрите ученици, любознателни към добри неща, не без божествено отношение, благополезно полюбопитствували да узнаят причината на тази човешка трагедия - с това породили полза не толкова за себе си, отколкото за нас. Всъщност не малка полза придобиваме и ние, когато слушаме тук от Всеведущия истинско мнение, чрез което можем да се отстраним от мерзостта на пусти учения, които са съществували не само у иудеите, но вече и в някои, които извънмерно са се възгордяли с познаване на Боговдъхнове-нигуе писания. Последните, които формално принадлежат към християните, се осмелили да предлагат за истина това, което по-скоро е дело на увлечението им в собствена изобретателност и на свои собствени пожелания - дори и не се побояли да смесят елинската заблуда с догмите на църквата. Нещастните иудеи не малко са роптаели против това, че те като че ли понасят наказания за нечестията на прадедите си и Бог като че ли без причина им налага греховете на бащите им - те осмивали това като несправедлив съд и дори се изразявали някак под форма на пословица: "Бащите ядоха кисело грозде, а на децата зъбите скоменясаха" (Иезек. 18:2).
Тези християни, които страдат от близко и родствено на иудеите невежество, твърдят, че душите на людете са сътворени и съществуват преди създаването на телата - душите, като паднали доброволно в грях, и то преди да добият тела, се съединили с тях, и някак си получават битие в плът като средство за наказание! С малко и кратко слово Христос сринал неразумността и на едните и на другите, като утвърдил, че нито слепият е съгрешил, нито пък родителите му. Той опровергава учението на иудеите с думите, че човекът се е родил сляп не в следствие на някакъв грях - ни собствен, ни прародителски, ни даже бащин или майчин. Съкрушава също и пустото бръщолевене на другите, които учат, че душите съгрешават до приемането на тяло. Ако душата съгрешава в своето предсъществуване и затова се съединява с тялото - на какво основание законът налага за най-тежко престъпление смърт, а този, който не се провинил в нищо го оставя да живее? Би следвало да се прави обратното: тези, които са се провинили в гнусни престъпления, да се оставят да живеят в тела, за да претърпят по-голямо наказание, а тези пък които в нищо не са се провинили, тутакси трябва да се освободят от телата, понеже според заблудените, отелесяването служи като средство за наказание!
Ако душите на човеците за по-раншни грехове се съединяват със земни тела, като средство за наказание- кажи ми защо тогава трябва да изповядваме благодарност пред Бога, Който ни е обещал възкресение? Такова мнение не означава ли възобновление на наказнието и възстановление на скръбта? Нашето естество е получило възкресение от Христа като дар за обновление за блаженство- следователно отелесяването не служи като средство за наказание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар