Божественият Павел твърде ясно счита гаданието за грях. На онези, които са спасени от езичниците - той казва: "Тогава, понеже не знаехте Бога, служихте на богове, които по естество не са богове; а сега, като познахте Бога или по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? Тачите дни, месеци, времена и години. Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви" (Гал. 4:8-11). Наблюденията на часове и дни, ще прибавя и времена, съвсем е неприлично за тези, които са получили, макар и слабо познание за единия и истински Бог - особено пък е осъдително за онези, които са познати от Бога чрез вяра и са призвани в духовна близност с Него чрез благодатта. Който постъпва така се възвръща в по-раншния си живот, изоставяйки честното име в Христа и лишавайки духа си от свобода и действие - той неразумно си нахлузва ярема на древното заблуждение, отдавайки на природните стихии такава чест, която принадлежи само на Бога, и увенчавайки с възвишени похвали това, което по естество е извикано в битие чрез силата на Твореца. Стихии на света. Апостолът нарича времената и месеците и техните изчисления, посредством часове и дни, считани от суеверците като основни елементи на всичко, което съществува.
Бог подчинил времето на мерки и числа, на дни и часове, като необходимост за живота на разумното същество - човека. Поради това, ако посредством времената, дните и часовете нищо друго не се привнася към съществуващото на земята, освен само едно измерение и движение на времето, то защо някои измислят такива басни, за които е смешно дори и да се помисли? Защо едни от часовете ги наричат благодетелни, а други - пакостни; защо с такава грижливост следят времето, приписвайки му възможност да принесе благополучие или злополука на тези, на които те биха желали, или пък с които така би трябвало да се случи? Не е ли всичко това пуста измислица и ужасно умопомрачение - някакъв си дяволски капан, хитро и злодейски устроен? Казват, че всички, които живеят на земята, са подложени на влиянието на дните и часовете, като иго на необходимостта. Ако по такъв начин има зора и час, вредни за живеещите на земята, то защо не произлиза от тях за всички еднаква вреда, но едни се намират в най-мечтано състояние, а други загиват, смазани от нещастия до крайна степен?
Желаещите да узнаят с абсолютна точност най-полезното и да се потрудят за него, лесно могат да видят и разберат, че в един и същ ден, а може би и час, един бива хванат в прелюбодейство или убийство, и се подхвърля на жестоко наказание пред съдиите, а друг напротив приема похвала за благоразумие, приличие и рядка чест. Денят и часът не пречат на развратника да бъде благоразумен и честен, нито пък подбуждат честния и скромния към неприлични и необуздани удоволствия - напротив: свободната воля, която насочва човека към доброто или злото, тя създава едно или друго състояние на живота. И тъй, от нас, а не от естествените свойства на времето, зависи доброто или лошото разположение на духа ни - щастието или нещастието в живота ни.
Бог подчинил времето на мерки и числа, на дни и часове, като необходимост за живота на разумното същество - човека. Поради това, ако посредством времената, дните и часовете нищо друго не се привнася към съществуващото на земята, освен само едно измерение и движение на времето, то защо някои измислят такива басни, за които е смешно дори и да се помисли? Защо едни от часовете ги наричат благодетелни, а други - пакостни; защо с такава грижливост следят времето, приписвайки му възможност да принесе благополучие или злополука на тези, на които те биха желали, или пък с които така би трябвало да се случи? Не е ли всичко това пуста измислица и ужасно умопомрачение - някакъв си дяволски капан, хитро и злодейски устроен? Казват, че всички, които живеят на земята, са подложени на влиянието на дните и часовете, като иго на необходимостта. Ако по такъв начин има зора и час, вредни за живеещите на земята, то защо не произлиза от тях за всички еднаква вреда, но едни се намират в най-мечтано състояние, а други загиват, смазани от нещастия до крайна степен?
Желаещите да узнаят с абсолютна точност най-полезното и да се потрудят за него, лесно могат да видят и разберат, че в един и същ ден, а може би и час, един бива хванат в прелюбодейство или убийство, и се подхвърля на жестоко наказание пред съдиите, а друг напротив приема похвала за благоразумие, приличие и рядка чест. Денят и часът не пречат на развратника да бъде благоразумен и честен, нито пък подбуждат честния и скромния към неприлични и необуздани удоволствия - напротив: свободната воля, която насочва човека към доброто или злото, тя създава едно или друго състояние на живота. И тъй, от нас, а не от естествените свойства на времето, зависи доброто или лошото разположение на духа ни - щастието или нещастието в живота ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар