Братя, през тази светлозарна нощ, която съедини блясъка от кандилата с ранните лъчи на слънцето и произведе непрекъснат от промеждутъчна тъмнина ден, нека размислим върху пророчеството, което гласи: "Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него" (Пс. 117:24)! Делото на този ден не е тежко и трудно, а е радост и веселие, доколкото така говори словото Божие: да се зарадваме и да се развеселим в него! О, прекрасно знамение! О, сладостно повеление! Кой ще закъснее да се подчини на тези заповеди? Кой няма да счете за себе си вредно да отстрочи за дълго такова едно занимание? Радостта и веселието в този ден са заповед, чрез изпълнението на която се унищожава присъдата за грях, и скръбта се превръща в радост. Такова е решението на мъдростта: в деня на радостта да се забравят всички злини! Този ден ни заставя да забравим за първата против нас присъда - или по-добре речено: не да забравим, а съвсем да я унищожим, защото той напълно заличил всяка следа от произнесеното върху нас осъждане.
Тогава детерождението ставало в болки - сега раждането става без мъки; тогава сме се раждали от плът, за да бъдем плътски - роденото пък сега е дух от дух; тогава бяхме синове човечески - сега сме рождени чеда Божии; тогава сме били смъкнати от небето на земята - сега Възкръсналият ни направи небесни; тогава чрез греха е царувала смъртта - сега пък чрез оправдание животът получава власт! Тогава един открил входа за смъртта - сега чрез Единия се въвеждаме в живота; тогава чрез смъртта сме се лишили от живот - сега смъртта се унищожава чрез живота; тогава от срам сме се крили под смоковницата - сега, облечени в слава, се приближаваме към дървото на живота; тогава за престъпление сме били изгонени от рая - сега чрез вяра се заселваме в рая! Който обича, отново му се предлага за храна плодът на живота; отново райският извор, разделяйки се на четири евангелски потоци, напоява цялото лице на Църквата, така че се упойват и нашите души, които Сеячът на словото е преминал с плуга на учението, и те обилно охранват плодове на добродетели.
При това положение, какво е нужно да направим? Какво друго, освен да подражаваме на пророческите планини и хълмове в ликуването им, както е речено: "Планините скачаха като овни, и хълмовете - като агнета" (Пс. 113:4). И така: елате да се възрадваме в Господа, Който съкруши силата на врага и въздигна заради нас великото и победно знамение - кръста, над падналия противник! Да възкликнем - възкликването е тържествен изблик за победа, изтръгнат от сърцата на победителите и отправен над победените. Доколкото войнството на нашия неприятел е унищожено и самият той, който има власт над злата армия от демони, е прогонен, погубен и даже обърнат в нищожество, нека кажем: "Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове" (Пс. 94 :3); Той е благословил венеца на времената според благостта Си и Той ни е въвел в тази духовна радост чрез Христа Иисуса, Комуто нека бъде слава во веки - амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар