Светите Четиридесет мъченици по отечествен закон и древен обичай служели в редовете на римската войска, но по вяра били християни и по богопочитане - благочестиви. Тогавашния владетел, бидейки един от многобожниците, по жесток съвет от демоните издал закон да бъдат гонени християните, и заповядал на всички свои поданици да принесат жертви и кадене пред идолите - тези пък, които биха се съпротивили на тази заповед, след разновидни телесни мъки, да бъдат наказвани със смърт. За блажените мъченици жестокостта на тиранина и богоненавистното разпореждане били повод да разкрият своята доблест. Предвождани от силата на Духа, те се отделили от останалите войници и образували избрано Христолюбиво опълчение, което открито се противопоставило на това гнусно предписание и с една уста изповядвало евангелската вяра, подчертавайки, че не скърби за този временен живот, а предоставя телата си на всякакъв род жестокости и мъки.
Жестокият враг, след разни изкушения и терзания, ги подложил, в люта зима, на измръзване. Както ураганната буря, като мине над местност покрита с дървета, ги раздрусва всецяло, изтръгва ги от корен и ги настила по земята, така и кръвожадният враг подложил строя на блажените на зимния мраз. Тези благородни фиданки на рая, това украшение на човешкия род, тези корени на нашия духовен растеж, тези войници на Павла и копиеносци на Христа, били предназначени да се борят против варварите и да извършат подвиг против общия враг на човечеството - те са разрушителите на идолите и строителите на църквите! Коварният изобретател на мъченията през лют студ хвърлил изповедниците в езерото, а срещу езерото устроил топла баня - вратата на последната била отворена, и злохитрия мъчител изкушавал страдалците да намерят спасение в нея. Както Даниил не се изкусил от съблазнителни храни, презрял идоложертвените ястия и предпочел тревите - така и мъчениците предпочели леда и смъртта пред временната топлина и избавление. Един само, измъчен от студа, в самия край на победата, по коварството на тиранина, се отправил за банята - жизнелюбецът съжалил изтощената си вече плът, отпаднал от надеждата, но не получил и временния живот, защото веднага след престъплението си починал пред вратата. Нещастен Иуда между мъчениците - нито останал ученик, нито пък се обогатил, но сам си сложил на врата примка!
Сеятелят на доброто, подобно на Авраама, открил овца за жертва из числото на враговете: открил сред хулителите изповедник, из сборището на гонителите - мъченик! Един от служителите на тиранина, като се удостоил с видението на Ангелите, слезли над мъчениците, подобно на Павла пред Дамаск, обърнал се към Христа, съблякъл дрехите си и се причислил към измръзващите в езерото. Преблажените достигнали това, към което се стремили. Виновникът на мъките, като не можал да понесе търпеливо победата на мъчениците, встъпил във война с мъртвите им тела - той заповядал да изгорят жилищата на светите души и с това едновременно се явил подражател на дивите зверове и на жестоките хора, защото първите разкъсват хвърлената дреха на бягащите от тях люде, а вторите -предават на пламък жилищата на оттеглилите се неприятели. Блажени сме - по думите на Апостола - че сме заобиколени от такъв голям облак свидетели на истината: нека се радваме в надеждата, нека сме търпеливи в молитвата, нека се приобщаваме към паметта на мъчениците, защото св. Четиридесет мъченици са крепки защитници пред врагове и надежни ходатаи в молитва пред Господа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар