Вие, люде Христови, свето стадо, царствено свещенство което се е стекло от градове и села - кой ви е дал условен знак за път, кой ви е събрал на това свещено място? Кой ви е принудил така грижливо и в определеното време да бъдете тук - при това през време на зима, когато войната затихва, когато войникът оставя оръжие, когато плувецът напуска кормилото и когато земеделецът почива? Не е ли ясно, че е затръбил из бойния строй светият мъченик и, като е раздвижил множество народ от различни места, повикал го е в мястото на своето успокоение и в своето жилище, не за да го приготви за война, а да го въведе в приличния и сладък за християнина мир! Защото той, както вярваме и миналата година утеши бурята на варварското нашествие и предотврати ужасната война с дивите скити.
Който встъпи в място подобно на това, в което ние днес сме събрани, където честваме паметта на праведника, където са светите му останки - той преди всичко ще утеши душата си с великолепието на Божия храм, изразено във величието на постройката и благолепието на украсата. Тук той ще види: че резбарят ѝ е превъплътил дървото в различни животни, че каменоделецът е изгладил плочите до гладкостта на среброто, че живописецът е изобразил с изкуствени цветя на икона доблестните подвизи на мъченика, неговото твърдо държание пред съда, неговите страдания и мъки, зверовидните лица на мъчителите, жестоките им насилия, горящата в пламък пещ и блажената кончина на подвижника! Всичко това е светла украса за храма и обяснителна книга за изповедничеството на мъченика, защото живописта принася голяма полза и умее да говори от стените, мълчейки.
Всички люде имат еднакво тяло, съставено от едно и също вещество - обаче, не всички еднакво умират: едни си отиват от обикновена смърт - други пък се облагодетелстват от мъченическа кончина. Мнозина ценейки по-високо от всичко стомаха, славата и плътта не зачитат за нищо бъдещето, мислейки, че всичко се ограничава в пределите на този живот. Пред нас са мощите на светлия мъченик, до които се докосваме за благословение и освещение. Кой от царете се почита с такава чест? Кой от знатните люде се прославя с такава памет? Кой от славните военачалници е станал толкова знаменит като този беден воин, въоръжен от Павла, приготвен за подвиг от Ангелите и, след победата, увенчан от Христа? Ние честваме този ден с ежегодно празненство и, при все това, усърдието на множеството поклонници не се намалява - пътят, който води за това място, прилича на път осеян с мравки: едни вървят напред, други пък отстъпват място на новопристигащите.
О, блажений мъчениче, ние, с човеколюбието на Създателя, като приключихме кръга на годината, събрахме свещения сонм на мъчениколюбците, за да те честваме, покланяйки се на общия Владика и извършвайки победно възпоменание на твоите подвизи. От много благодеяния имаме нужда: моли се за отечеството пред общия за всички Цар, защото отечеството на мъченика е страна, където е пострадал, а негови съграждани и сродници са тези, които са го погребали, у които е тялото му и които го честват. Предвиждаме скърби, очакваме опасности, не са далеч ужасните скити, които готвят война против нас. Като воин побори се за нас, като мъченик моли Бога за тези, които Му служат заедно с тебе. Макар и да си преминал настоящия живот, ти знаеш човешките нужди и страдания - изпроси за нас мир, за да не прекратят тези празненства и за да не ликува над храмове и жертвеници необуздания и бесен варварин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар