Каин и Авел се родили от Адама - те били някак нежни и цветущи издънки, произлезли отначало из един и пръв корен; чрез тях човешкото естество се упражнило първично в плодородие и проявило начална способност да расте, да се множи и да укрепва в сила. Когато от юношество преминали в по-зряла възраст и веч се оказали по години мъже, тогава те се насочили към различни занятия. Каин, наслаждаван от свежата зеленина на природата и привличан от земята, украсена с прекрасни дървета и зрели плодове, мислил, че при грижа и труд, земята ще бъде по-добре разработена и ще изглежда по-прекрасна. Така той започнал да води живот приличен на земеделски и желаел да постигне целта си, ползувайки се от всичката си телесна сила. Природата му дала умение за това, а Божественият неизречен закон начертал в ума му познание за това, което е желаел - към това Каин проявявал старание и посвещавал труд. Мъдрият пък Авел оставил лопатата и труда над дърветата, пренебрегнал сърпа и се отправил към стадата овци. Към такава мисъл, може би, са го склонили агнетата, които, блеейки с тънък гласец в подражание на своите майки, леко подскачали по цветущата трева с нежните си и едва закрепнали краченца; а също така и блеещите кози, които без особен труд са прескачали най-високите стръмнини на скалите.
Когато двамата братя се определили в занаятите си -единият земеделство, а другият пастирство, след време у Каина градините се напълнили с гъсти дървета и зрели плодове, у Авеля пък се събрало голямо множество животни; тогава вроденият в човека закон за богопознанието подтикнал тези двама мъже да изпълнят дълга си към Бога: да принесат благодарствена жертва на Този, Който всичко твори и Който е подател на всяко добро! Свещеният и премъдър Авел принесъл най-отбраното и най-хубавото от своето стадо - към него прибавил и мазнини. Каин постъпил твърде небрежно: той оставил най-хубавото от плодовете си за свое удоволствие, а с второстепенното почел Бога на всичко - с това той Го оскърбил. "Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи" (Бит.4:4-5). Той знаел причината за приемането на Авеловата жертва и за отвращението от неговия принос, но не предпочел да изправи грешката си - напротив, изпаднал в силен гняв и пръв от людете извършил неукротимото убийство!
Каин извършил седмократен грях: първо - неправилно разделил и не посветил на Бога това, което е превъзходно; второ - като познал греха, не се покаял, не изкупил простъпката си с добро, но се възпламенил от гняв и се раздразнил от прославата на ближния си, на когото трябваше да подражава, а не да го счита враг и да го гледа с криво око; Трето - неукротимата завист е предпоставката на дивото убийство; четвърто - поканата му: "да идем на полето" - доказателство за измама и коварство; пето - самото престъпление: нечестивото скверноубийство; шесто - излъгал Бога; и седмо - мисълта, че може да избегне наказанието, въпреки Божията воля, ако бъде лишен от телесен живот недоброволно! Тутакси той се подхвърлил на проклятие и станал предмет на отвращение, защото, как може всечистото и най-свято Естество да гледа човек, който е достигнал крайния предел на всяко зло?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар