ГРЕХОПАДЕНИЕТО- св. Кирил Александрийски

 Мисля, че някой ще каже: "Ако е било съдено за сътворения човек да изпадне в такова голямо нещастие - не е ли справедливо да се мисли, че по-добре би било да не е бил сътворен? Бог направил славен и досточуден този, който след кратко време трябвало да стане жалък и достоен за състрадание - повинен за наказание и проклятие! Бог, като строител по естество, разбира се, не може да не знае бъдещето. Доколкото пък знаейки това. Той го е сътворил, с това не е ли причинил повече вреда на човека, отколкото полза? Ако му предстояло да бъде нещастен - наистина по-добре би било никак да не се ражда, съгласно думите на Спасителя, речени на предателя: "Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил" (Марк.14:21). На това ще отговоря: твърде опасно и близко до крайно безумие е, или по-право, същинско безумие е, или нещо по-лошо от това, да се порицават Божествените намерения като неправилни, и Височайшето естество да се счита, че не се грижи за сътворения, или пък да се допуска, че може да греши, относно полезното и доброто за нас! По-добре би било, ако ние, считайки Бога за непогрешим в съвети и дела, се въздържаме да "не мислим за себе си повече, отколкото трябва да мислим" (Римл.12:3) и да оставим това излишно занимание, защото не сме свободни от вина. Нека обърнем внимание на следното: тези, които са получили битие и живеят в доброчестие - по-добре ли би било да не се родят, или да се родят и станат съучастници на Божията благодат? Мисля, че никой няма да ни противоречи: защото, както на тези, на които предстои да бъдат нещастни, ако те вече са били приведени в битие, по справедливост по-добре и по-желателно би било да не получат такъв живот - точно така, мисля е и обратното: тези пък, на които предстои да бъдат щастливи, добро и почтено дело е да се явят на света и да живеят! Човекът в началото е получил свободен и непринуден стремеж на духа към всичко, което е трябвало да върши - поради измама, обаче, от змията той се насочил към това, което не е следвало да прави: за нищо предпочел да извърши престъпление - затова той бил осъден на смърт и тление! Ако някой стопанин напълни градината си с превъзходни дървета, и по разни причини много от тях се окажат повредени и неплодоносни - ще се намери ли някой да обвини градинаря, че не разбира от работата си? Мисля, че никой няма да го порицае, толкоз повече, когато той е употребил всички грижи за посадените дървета, но те пострадали от собствена слабост. Нима ще кажем: по-добре би било той никак да не пристъпва към градинарство и да не насажда градината с редки дървета, а напротив - с всички средства да би ги унищожил, за да не понесат вреда и някои от другите растения?! Съвършено неразумно би било такова разсъждение.
Какво пък особено вредно има в това, ако някои поради надменност са изгубили по-раншното си благосъстояние? Тези пък, които са по-добре от тях, остават с Бога и щедро облагодетелствувани от добротата Му, въздават Му чест с продължителни и непрекъснати славословия!

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки