ГРЕХОПАДЕНИЕТО- св. Кирил Александрийски

 Мисля, че някой ще каже: "Ако е било съдено за сътворения човек да изпадне в такова голямо нещастие - не е ли справедливо да се мисли, че по-добре би било да не е бил сътворен? Бог направил славен и досточуден този, който след кратко време трябвало да стане жалък и достоен за състрадание - повинен за наказание и проклятие! Бог, като строител по естество, разбира се, не може да не знае бъдещето. Доколкото пък знаейки това. Той го е сътворил, с това не е ли причинил повече вреда на човека, отколкото полза? Ако му предстояло да бъде нещастен - наистина по-добре би било никак да не се ражда, съгласно думите на Спасителя, речени на предателя: "Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил" (Марк.14:21). На това ще отговоря: твърде опасно и близко до крайно безумие е, или по-право, същинско безумие е, или нещо по-лошо от това, да се порицават Божествените намерения като неправилни, и Височайшето естество да се счита, че не се грижи за сътворения, или пък да се допуска, че може да греши, относно полезното и доброто за нас! По-добре би било, ако ние, считайки Бога за непогрешим в съвети и дела, се въздържаме да "не мислим за себе си повече, отколкото трябва да мислим" (Римл.12:3) и да оставим това излишно занимание, защото не сме свободни от вина. Нека обърнем внимание на следното: тези, които са получили битие и живеят в доброчестие - по-добре ли би било да не се родят, или да се родят и станат съучастници на Божията благодат? Мисля, че никой няма да ни противоречи: защото, както на тези, на които предстои да бъдат нещастни, ако те вече са били приведени в битие, по справедливост по-добре и по-желателно би било да не получат такъв живот - точно така, мисля е и обратното: тези пък, на които предстои да бъдат щастливи, добро и почтено дело е да се явят на света и да живеят! Човекът в началото е получил свободен и непринуден стремеж на духа към всичко, което е трябвало да върши - поради измама, обаче, от змията той се насочил към това, което не е следвало да прави: за нищо предпочел да извърши престъпление - затова той бил осъден на смърт и тление! Ако някой стопанин напълни градината си с превъзходни дървета, и по разни причини много от тях се окажат повредени и неплодоносни - ще се намери ли някой да обвини градинаря, че не разбира от работата си? Мисля, че никой няма да го порицае, толкоз повече, когато той е употребил всички грижи за посадените дървета, но те пострадали от собствена слабост. Нима ще кажем: по-добре би било той никак да не пристъпва към градинарство и да не насажда градината с редки дървета, а напротив - с всички средства да би ги унищожил, за да не понесат вреда и някои от другите растения?! Съвършено неразумно би било такова разсъждение.
Какво пък особено вредно има в това, ако някои поради надменност са изгубили по-раншното си благосъстояние? Тези пък, които са по-добре от тях, остават с Бога и щедро облагодетелствувани от добротата Му, въздават Му чест с продължителни и непрекъснати славословия!