Всяко дело на Христа е похвала за вселенската Църква, но похвала на похвалите е честният Кръст. Знаейки това и Павел говори: "Мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света" (Гал. 6:14). Не се удивлявай, че е изкупен целият свят, защото за него умря не прост човек, но Единородният Божий Син. Грехът и на единия човек Адам е имал толкова сила, че нанесъл смърт на света - "ако с престъплението на един човек смъртта царува" в света, не толкоз ли повече с правдата на Единородният ще се възцари животът? И ако тогава за дървото, от което вкусили прародителите, били изхвърлени от рая - не е ли по-удобно сега за вярващите, чрез Иисусовото дърво да влязат в рая? Ако първосътвореният от земя принесе смърт на целия свят, то не ще ли принесе вечен живот Този, Който е сътворил човека от земя, когато сам Той е живот? Ако Финеес, като поревнува и умъртви срамодейника, прекрати Божия гняв (Числ.25:11), нима Иисус, Който не другиго предаде на смърт, а Себе Си принесе в изкупителна жертва, не ще утоли гнева против людете?
Поради това не бива да се срамуваме от кръста на Спасителя, а да се хвалим. Словото за кръста за иудеите е съблазън, за езичниците - безумие, а за нас - спасение, защото е умрял за нас не прост човек, но въплътилият се Син Божий, Бог! И тъй, Иисус наистина е пострадал за всички човеци, защото кръстът не е мечта, иначе, и изкуплението би било мечта; защото и смъртта не е била въображаема, иначе, и спасението би било баснословно. Ако смъртта би била въображаема, прави биха били, които говорят: "Спомнихме си, че онзи измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна" (Мат. 27:63). Така че страданието е действително, защото Христос действително е разпнат, и ние не се срамуваме от това; разпнат е, и ние не отричаме това - напротив: хвалим се, като говорим това. Ако аз сега почна да отричам изкуплението, ще ме изобличи тази св. Голгота, близко до която се намираме всички, ще ме изобличи и кръстното дърво, раздадено от тук на части вече в цялата вселена. Изповядвам кръста, защото зная възкресението. Ако Христос би останал разпнат, то може би, аз не бих изповядвал кръста; може би също така бих замълчал и за моя Учител, но... понеже след кръста е последвало възкресението, то аз не се срамувам да проповядвам за кръста.
И тъй, приеми за начало несъкрушимата основа - кръста, и строи върху него всичко останало във вярата. Не се отричай от Разпнатия, защото кръстът не е мечта - защото ако е мечта, мечта е и възнесението; ако пък възкресението е мечта - мечта е и второто пришествие и всичко вече останало е несъстоятелно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар