ПОСТЪТ- св. Григорий Нисийски

 Предстоятелят на тази църква и наставниците на благочестие и добродетелен живот имат много сходство с учителите по писане и наставниците по първоначално четене. Както тия последните, като вземат малките и слаби в речта деца, не изведнъж ги въвеждат в окончателни познания, а в началото начертават на восъчна плочка буквата "а", след това останалите букви, учат ги да запомнят имената им, упражняват ръцете им, за да ги пишат, преминават по-нататък към опознаване на сричките и най-после ги учат да произнасят думи - така и учителите на вяра и благочестие от начало въвеждат слушателите си в първоначалното учение, а след това им преподават и съвършеното знание.
Доколкото в миналите два дена ние обуздахме привързаността на гърлото към наслаждението и стомаха - недейте мисли, че и сега ще говоря за същото, макар да е безспорна ползата от отказа да ядем месо, да пием пенливо вино, да се суетим в готвене и да се изморяваме в почерпки! За това достатъчно е казано - па и делата ви доказаха силата на убеждението. Вие, които изучихте първоначалното учение, редно е да се запознаете и с останалото - с висшите наставления. Има пост и нетелесен, има въздържание и не веществено, които се отнасят до душата - това е въздържане от зло, заради което е установено и въздържанието от ядене и пиене. Постете от завист и злоба, въздържайте се от пожелаване на чуждото, избягвайте нечестната печалба, умъртвете страстта на сребролюбието, не красете къщите си с килими и мебели, придобити с насилие и грабеж. Защото, каква полза има да не поднасяш на устата си месо, а да гризеш брата си със злоба? Каква придобивка има в това, да не ядеш своето, а да похитиш чуждото? Какво е това благочестие: да пиеш вода, а да жадуваш за кръв? И Иуда постил с единадесетте, но като не укротил сребролюбивия нрав, не получил никаква полза от въздържанието си. И дяволът не яде, защото е дух безтелесен, но поради злоба се е смъкнал от висотата си. Дяволите никой не може да обвини в преяждане или пиянство, защото природата им е чужда на всяко ядене и пиене, обаче, това не им пречи денем и нощем да кръстосват въздуха и земята, като слуги на злобата и ратници на злото, против нас.
Нека любомъдрието бъде ръководство за живота на християнина, и нека душата избягва пристъпите на злото - защото, ако се въздържаме от месо и вино, а грешим със сърце и воля, предварително свидетелствам и предсказвам, че никаква полза не ни принасят водата, овощията и постната трапеза, щом нямаме вътрешно разположение, което да отговаря на външната обстановка. Постът е нареден за чистота на душата - ако той се осквернява от противен род настроения и деяния, защо напразно пилеем водата, която пием? Каква полза от телесния пост, ако умът е нечист? Каква полза, ако каруцата е здрава и принадлежностите ѝ са в ред, но каруцарят е ненормален? Каква полза, ако корабът е солиден и устроен, но кормчията е пиян? Постът е основа на добродетели, които целят нашето спасение.