Животът на люде, които обичат добродетелите и са решили да живеят разумно, е определен от добри закони и предписания, в които мисълта на Законодателя има предвид две главни цели: едната - да забрани непозволеното, а другата - да възбуди ревност към доброто. Лихварю, към тебе е моята реч; който и да си ти, презри обичая да търгашествуваш; бидейки човек, възлюби човеците, а не среброто; противостой, доколкото е възможно, срещу греха! Кажи на любимите ти лихви думите на Йоана Кръстителя: рожби ехидни, отдалечете се от мен; вие сте губители и на тези, които имат пари и на тези които търсят заеми; доставяте кратковременно удоволствие, а след това изпускате отрова за душата; вие заграждате пътя на живота; вие затваряте вратите на царството небесно; за малко време наслаждавате зрението с вида си, утешавате слуха със звъна си, а след това ставате виновници за вечна гибел. Като кажеш това на лихварите, опрости се с излишни придобивки и лихва и като се сдружиш с беднолюбието, "томува, който ти проси, давай" (Мат. 5:42). Заемопросителят, поради бедност, стои пред вратата ти и те моли; вследствие на недоимък той прибягва към тебе богатия, за да му станеш помощник в нуждата. Ти пак вършиш противното: от съюзник ставаш неприятел, защото не само не му съдействуваш да се освободи от налегналата го нужда и да ти възвърне взетото, но умножаваш нещастието на угнетения от мъка, събличаш голия, още повече раняваш наранения, към грижата прибавяш грижа, към скръбта - скръб, защото, който взема пари в заем, при условие да ги върне с лихва, той получава залог за беднота, под форма на благодеяние, и въвежда в дома си пагуба. Животът на лихвоимеца е празен и користолюбив. Той не познава труда на земеделеца, нито пък изкуството на търговеца, а само седи на едно място, кърмейки в дома животните. Той желае всичко за него да расте без оран и сеитба, защото за него плуг е перото, нива - хартията, семе - мастилото, дъжд - времето, сърп - сребролюбието, плодове - лихвите, харман - къщата му, която събира потта на угнетените. На всичко, което принадлежи на другите - той гледа като на свое. Желае на людете нужди и нещастия, за да отидат по неволя при него. Ненавижда онези, които имат всичко достатъчно, и счита за врагове тези, които нямат дълг към него. Лихварю, с какви очи ти поглеждаш към небето? С каква съвест молиш за прошка на греховете си?
Моето слово достатъчно се бори против лихварите и удовлетворително, като на съд, доказа в какво се състои вината на онези, които живеят от лихва. Нека Бог им внуши да се разкаят от това зло!
Няма коментари:
Публикуване на коментар