Където и да се яви това зло, като някаква болест, то неизбежно влече след себе си и своите лоши последици. Какво влече след себе си разкошът? Склонните да имат разкошна и суетна трапеза наложително се увличат в строеж на великолепни здания, пилеят много средства за поддръжка на обширните си жилища и прахосват пари за тяхната изискана украса. Наред с това суетят се за красотата на леглата, кичейки ги с цветни и пъстри килими; поръчват си твърде скъпи сребърни маси, едни гладко полирани, други пък разкрасени с резба - та едновременно да служат и за насита на гърлото, и за насита на погледа с изображенията си. Нека не оставям без внимание и всичко останало: чашки, триножници, кани, чинии, безчислени видове чаши и ръкомийни съдове; музиканти, хористи, актьори, шутове, певци, певици, танцувачки и остроумци; цяла свита от разпътни момци и безсрамни моми, които взаимно се съблазняват и по нравите си се оприличават на Иродиада - които убиват Йоана, обитаващ във всеки богоподобен и любомъдър дух!
В това време, когато всичко туй става вътре в такъв дом - вън при вратите лежат безчислени Лазаровци: едни покрити с тежки рани, други - с извадени очи, трети - с изгубени крака, а четвърти - жалко пълзят. Те викат за милостиня, но гласът им се заглушава от шума на музиката, от пението на певците и от грохота на силния смях. Ако пък бедните някак си по-силно почукат на вратата, дръзкият вратар на немилостивия господар, като изскочи отнякъде, прогонва ги с тояга, вика безпощадните кучета и с камшик разкървява раните на бедните. Пропъждат се приятелите Христови, за които преди всичко ни говори словото Божие, без да получат ни късче хляб, ни малко гозбица, - освен изобилни обиди и удари. А в дома, където се върши делото на мамона, едни - като препълнени от вода кораби -изхвърлят храната, а други заспиват около масата, на която стоят пълни чаши. Двоен грях бушува в такава къща: единият -преситата и пиянството на самозабравилите се, другият -изгонването на гладните и бедните!
Като същества разумни, нека размислим върху живота си. Времето тече, дните са преходни, всичко се мени, краят ще настъпи, а с него и отговорността на всеки човек за думи и дела пред съдилището на Вечния. Затова блаженият Давид казва: "Кажи ми. Господи, моя край и какво е числото на моите дни, за да зная какъв е векът ми. Ето, Ти си ми дал дни колкото педя и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина пълна суета е всеки човек, който живее" (Пс. 38:5-6). Вникни в тази блага надежда на една мъдра душа и то в царско достойнство! Давид си представя, че е пред Царя на царете и Съдията на съдиите и се загрижва, как да се снабди с прекрасен запас от изпълнени заповеди, за да отиде във вечния живот като готов гражданин. Нека и ние достигнем тоя живот с благодатта на Христа Иисуса -амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар