СВЕТИ КИРИЛ ЙЕРУСАЛИМСКИ

ЖИВОТОПИС, ТВОРЧЕСТВО И ХАРАКТЕРИСТИКА

 Свети Кирил, архиепископ Йерусалимски, е роден около 315 година и умира през 386 година. Животописните данни за този "велик светилник на Йерусалимската църква" са извънредно оскъдни и много относителни. Нямаме точни сведения за месторождение, родители, юношество и образование. По косвени бележки из творчеството на светителя и по древно установено мнение около този въпрос, приема се, че Палестина е неговата родина и по-частно - светият град Йерусалим, или селище из околността му. По думите на Евангелието, че "не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове" (Мат,7:18); по съдържанието на закона за психофизи-ческото наследство в живота; и главно по живота и добродетелите, творчеството и заслугите на този знаменит древен отец и учител - трябва да приемем, че той е рожба на религиозни и родолюбиви, богати и културни родители, които са подготвили и насочили чедото си в примерна служба на вяра, род и родина. Какви училища е посещавал и какви степени образование е добил - това е неизвестно. Изглежда, че за него централна школа е бил Божият дом, най-важна наука - Светото Писание, а учители и наставници - видните служители на вярата и благочестието в Йерусалим през онова време. Оставеното и запазено от Свети Кирила творчество го освидетелства като автор природно даровит, духовно издигнат и светски начетен, понеже е отличен владетел на словото, прекрасен познавач на Библията, добре въведен в мирската мъдрост и разумен поклонник на природата. От тези три извора той жадно е пиел и щедро е напоявал душите на ерусалимските християни, през бурен век на църковната история. Природно склонен и родителски наставен, свети Кирил от ранно юношество обиква и се вселява под покрива на светата Църква, в чийто недра той добива образование, възпитание и подготовка за едно класическо служение на вярата и ближния. Природните му дарби, девствения му живот, голямата му любознателност и ревностната му подготовка, привлекли вниманието на йерусалимския светител Макария, който го взема под свое попечителство и вероятно около 335 година го ръкополага в дяконски сан. Изглежда, че свети Кирил е дяконувал продължително време - около 10 години. През тези години той примерно се вглъбил в духовната мъдрост; полезно опознал църковната среда и живот; и се подготвил солидно за трудната и много отговорна презвитерска служба. Приемникът по катедра на св. Макария, Максим, арпиепископ Йерусалимски, ръкоположил дякон Кирила за презвитер през 345 година. Тези предположения около живота, подготовката, ръкоположенията и службата на свети Кирила се подкрепват косвено и от данни около живота и светителствуването на двамата йерусалимски първоиерарси Макарий и Максим. Първият е светителство от 313 до 334-5 г., а вторият от 335 до 350 година - техните имена се преплитат с живописните сведения за живота на св. Кирила.
В това ангелско поприще презвитер Кирил разкрил в разцвет дарби, добродетели и познания, които го издигнали високо пред съвременниците му и го обезсмъртили за вековете - това са: неговото обаятелно слово, неговите класически катихези и неговото трогателно добротворство. Той бил десница на своя старец Максима при служение на словото и при сеене на благочестието. Като доверено и способно лице, св. Кирил бил назначен за ръководител на Йерусалимската катихизическа школа, която ръководил авторитетно и успешно около пет години - тук е закваската на неговия подвиг, слава и безсмъртие! Кротко, привлекателно и убедително, той въвел множество иудеи и езичници в Христа. Неговото училище станало врата за вярата и мост, по който много блудни синове влезли в светата Църква. През 350 или през 351 година умира архиепископ Максим. Нямало спор за наследника на овдовялата първохристиянска и апостолска катедра - за такъв единодушно и едногласно бил избран, достойният по живот и служба, презвитер Кирил. Светителските години на архиепископ Кирил не протекли в мирни дни и спокойна служба, било поради ненавист на вътрешни врагове, било поради злоба на външни неприятели. Наред с положителната и творческа работа около църковния амвон, около светия престол и около общественото благотворение, той бил принуден бдително и жертвено да пази словесното си стадо и от двукраки вълци - трябвало да води почти непрекъсната и люта борба с арияни и духоборци, с гностици и манихеи, с иудеи и самаряни, въпреки миротворния му дух и кротък нрав. Непримирим враг на светителя бил митрополитът на Кесария Палестинска Акакий - ариянин по убеждение. Той бил първенствуващ епископ в църковния диоцез на Палестина, поради административно приемство и църковно устройство до Първи вселенски събор. Отците на този събор, по понятни причини, постановили чрез седмото правило на каноническите си решения, първенствуваща власт и чест катедра в Светата земя да бъде Йерусалимската - майка на всички църкви. От това се породила непримиримата вражда между Кирила и Акакий - вражда от властолюбив, братоненавистничество и фанатизъм. Акакий искал от Кирила каноническо подчинение по давност и догматическо съгласие с ариянството му - и двете били неосъществими, защото и за двете имало противни вселенски решения. Злият насочил злобата на Акакия в друго направление - да обвини Кирила в мнимо прахосничество на църковни средства. В онези дни в Йерусалим и околността му върлувал голям глад. Тълпи народ се стичали при св. Кирила да искат помощ и утеха. Светителят първоначално раздал всичкото си лично имущество на гладните - то не стигнало, защото бедствието било огромно. Тогава Архиепископът разтворил паричната съкровищница на църквата и подкрепил бедстващите християни - и тази помощ не обхванала всички страдалци. Свети Кирил бил принуден да разпродаде и златни и сребърни съсъди от храма, също скъпоценни и редки вещи от църквата, за да задоволи неумолимите нужди на духовните си чеда. Един суетен благодетел към църквата видял в ръцете на една актриса-езичничка скъпоценната вещ, подарена от него на храма. При разследване се установило, че тя купила тази вещ от един търговец, на когото била продадена от св. Кирила. Тази случка послужила за основание на Акакия да обвини Кирила в прахосничество на църковното съкровище и в кощунство спрямо даренията на светинята! Събор от еретици и беззаконници в 357 г. разгледал делото против светителя и решил да бъде лишен от катедра и изпратен на изгнание. Свети Кирил първо отишъл в Антиохия, а после в Tapс, при епископа Силоан, който го приел съчувствено и братски. Селевкийският събор през 359 година осъжда Акакия като ариянин и оправдава Кирила от отговорност, като му възвръща катедрата и достойнството му. Тази радост на св.фКирила била много кратка - преди да се върне в Йерусалим и преди да замине за престола си, той бил отново жестоко осъден. Озлобеният Акакий влиза във връзка със столичния архиепископ Евдоксий; свикват нов събор в Цариград през 360 г. и осъждат св.Кирила - лишение от катедра и изпращане на заточение!
В дните на странния богоборец Юлиан отстъпник, светителят се върнал в Йерусалим и заел катедрата си. Знае се лукавата политика на Юлиана спрямо първенците на православието - тя целяла не мир, а раздор, не строителство, а разорение изобщо на Църквата и християнството. Красноречиво свидетелство за това е опитът на богобореца да възстанови разрушения Йерусалимски храм, за да опровергае и се погаври с древното пророчество на Даниила: "Градът и светилището ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде" (9:26); и с прясното проклятие на Христа: "Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат“ (Мат. 24:2). Пастир и пасоми с мъка наблюдавали демоничните опити на иудеи и езичници да възстановят разореното светилище на буквата, лицемерието и отстъплението. Свети Кирил твърдо вярвал и непрестанно успокоявал, че това дело на лукавия няма да успее. Така и станало - невидима сила посрамила и поразила с буря, земетресение и огън: и строежи, и строители, и ръководители, и вдъхновители! Този исторически факт е отбелязан от съвременни за случая първенци на християнството - за него пишат дори видните езичници Ливаний и Марциллин.
При император Валент, през 367 г., светителят пак бил изгонен от Светия град. Валент, бидейки фанатизиран ариянин, не могъл да търпи непоколебимия изповедник на православието, и не могъл да се помири с авторитета и влиянието му всред християните по Светата земя. Това изгнание е било най-тежко и най-продължително. Вилнеещото ариянство било сразено от православния император Теодосий Велики. Същият благоволил през 379 г. да освободи св. Кирила от заточение и да му възвърне катедрата за тържество на православието, за чест на светителя и за утеха на паството му. Три години по-късно мъченикът за православието присъства на Втори вселенски събор в Цариград, като стълб на вярата и благочестието, и взема дейно участие в духовното строителство на Христовата църква. През половин век клирическо служение, св. Кирил не изменил на човешко достойнство, на християнско съзнание и на светителска клетва, въпреки трикратно осъждане, въпреки трикратно изгнание, въпреки всички козни на лукавия. В мир пред Бога и паството си, той завършил земния си живот през 386 г. като "мъж със свят живот" и като " защитник на апостолското учение" - според свидетелствата на тогавашните църковни хронисти.
Духовното творчество на св. Кирила се състои само от един том, който съдържа: 1 предогласително слово, 18 огласителни слова, 5 тайноводствени слова, 1 беседа за разслабения, и 1 послание до императора Констанция за появилото се кръстно знамение на небето, над Йерусалим, през първата година от светителствуването му. С това творчеството на св. Кирила не се изчерпва - това се отнася до част от презвитерското му служение. Недопустимо е да не е проповядвал и писал като архиерей - или не е било записано, или бурното време не го е пощадило за нас. Историческата важност на това творчество се определя от историка П. И. Малицки така: "1 - като опит систематично да се изложат догмите на вярата и да се обяснят обредите, съединени с тайнствата кръщение, миропомазание и причащение; 2 - като най-добро свидетелство за това, че тези тайнства и сега се извършват в Източната църква със същите обреди, с каквито са се извършвали във времето на св. Кирила; и 3 - в неговите поучения се е запазил символът на най-старата от всички християнски църкви - Йерусалимската". Богословската и вероизповядна стойност на това творение се оценява от патролога архиепископ филарет Черниговски така: "Оглашенията на св. Кирила са извънрадно важни като изложение на догмите и като обяснение на обредите. Обредите, описвани от св. Кирила, поразяват и радват сина на Православната църква. Четейки това описание, описание от 4 век, ние като че ли виждаме това същото, което се извършва в православните храмове в 19 век. Толкова близко, тъй поразително - много голямо е сходството между обредите на Сиона с обредите, които съществуват и сега в православието. Оглашенията на св. Кирила са изобличителни за онези, които са пренебрегнали такава свещена древност, каквато са обредите на св. Тайнства, като ги заменили с изменчиво новаторство - протестантите; и едва ли не по-силно говорят против тези, които като изопачили свещената древност със свои измислици, понякога нелепи, с открито чело говорят за своя древност - католиците. Ще кажем още за чест на тези оглашения, че нито едно от древните съчинения не представлява толкова верни свидетелства за богослужението през апостолско време, както оглашенията на св. Кирил. Те говорят за богослуженията на Йерусалимската църква - майка на църквите, тази църква, където новозаветното богослужение се е извършвало от всички Апостоли, където е бил епископ св. Иаков, брат Господен".
Св. Кирил по дарби, знания и служба е рядък светител, отличен богослов и класичен проповедник. В проповедта си той се разкрива като мисионер, катихет, догматик, екзегет, апологет и полемик. Неговите "оглашения" са първи по време и значение систематически сборник от катихизически поучения върху основните догми и тайнства, произнесени от светителя още като презвитер през великите пости и светлата седмица на 347 или 348 г. Наричат се слова езиково-омилетични, те са древни, обширни, класически катихези, които по идея и мисъл, по метод и език, по техника и форма, си остават първообразци в историята на християнската проповед и нейните форми. Той е образцов проводник на библейско-традиционния метод в разработката на проповедта: Библията и Църковното учение са извор, вярата е ръководство, а разумът - допълнение. Начало и край на неговото оглашение е словото Божие и Свещеното Предание; не липсват съображения и на човешката мъдрост - за убедителност; не отсъствуват примери от природата и живота - за разяснение; над всичко, обаче, стои мистичното и църковното. Сам той казва: " Нито една божествена тайна не бива да се проповядва без Светото Писание. Не вярвай и на мен, ако думите ми нямат доказателства из Божественото Писание". Това е основно омилетично правило - древно и настояще, за проповедниците.
Всяко тайнство е трисъставно: формула - догматичен елемент; материя - историчен елемент; и извършител - каноничен елемент. Педагогично подходно е да се започне с историческия елемент; църковно обаче, задължително е да се започне с догматичния елемент, като основа на тайнство - така постъпва св. Кирил в тайноводствените си слова. Каноничният елемент почти го изоставя, защото за права и задължения на катихизирвани люде рано е да се говори подробно - затова нравственото разискване в неговите катихези, особено за тайнствата, е ограничено. Нравствено разискване в първата проповед на св. aп. Петра липсва (Деян. 2:14-36); когато, обаче самите слушатели запитали "какво да направим, мъже братя", тогава Апостолът дава нравственото разискване (Деян.2:37-39). Това служи за важно правило в омилетиката и мисионерството. Катихизическите му поучения са системни по изложение и правилни по строеж - макар и да се различават някои по обем. Езиковите достойнства на проповедта също са ръководни. В нея господства не само библейската мисъл, но и библейския език - ясен, достъпен, разнообразен и художествен. От стилистичните фигури преобладава аналогията - често се среща антитезата. Речта обикновено е сложна - не липсват и къси изкази. Тон спокоен, мисъл плавна, чувство искрено, израз точен. Патосът някъде преминава в химнология, когато се отнася до мистичното, възвишеното и красивото - избива и в сарказъм, когато засяга заблуждението, отстъплението и падението! По дар и опит св. Кирил бил отличен импровизатор.
Свети Кирил, по живот и дейност, достойно оправдал думите на Христа: "Вие сте солта на земята; вие сте светлината на света" (Мат. 5:13-14); и оставил памет и образец на "добър пастир, който полага душата си за овците" (Йоан. 10:11). Щастливи и плодоносни са онези клирици, които имат за ръководници и вдъхновители при служението си на църковния амвон, отци и учители като свети Кирила - блажени са и духовните им чеда, че ги ръководят ревностни пастири към тучни словестни пасбища за обща чест и полза на вяра и род!