Изобщо трудно е да се победи привичката, защото тя има голяма сила да увлича човека и да поробва душата, представяйки се наглед за някаква добра проява. Всеки чрез привичката добива известен нрав и служи на някое пристрастие. Никоя проява в човешкия живот не заслужава толкова внимание и не налага по-голяма предпаза, колкото привичката. Доказателство за това е историята и битът на човечеството: при такова множество народи по земята, не у всички се проявяват еднакви стремежи - в разните народи понятието за добро и зло е различно и зависи от привичката, която поражда в тях разположение и стремеж към едното или другото. Не само между народите може да се забележи такова разномислие, че едни и същи занаяти от едни хора да се уважават, а от други да се презират, но в един и същ народ, в един и същ град, даже в едно и също семейство, може да се открие голямо разногласие за нещата, което е плод от привичката на всеки човек. Така, родилите се едновременно в света братя далеч се различават един от друг по начина на живота си. И това още не е чудно - дори всеки човек поотделно, често за един и същ предмет, разсъждава не еднакво, а в зависимост от настроението, създадено от привичката.
Без да се отклоняваме особено от предмета си, ние познаваме мнозина, които от ранна младост бяха силни любители на целомъдрието. Начало на порочния си живот те поставиха с това, че взеха участие в удоволствия, които някак си видимо са законни и позволени. След това, като изпитаха веднъж сладостта им, те всецяло се заробиха от инстинкта на тялото и откъснаха душата от стремежа ѝ към божественото - по този начин, като се предадоха на материалното и низкото в живота, те разкриха в себе си широко поле за страстите, които съвършено изкорениха в душите им стремлението към благородното и възвишеното в живота. Нека не се привързваме към това, което противодейства срещу закона на нашия дух, чрез плътски страсти: да не се вълнуваме от грижи за имота си, от загуба на пари и от какво да е друго, което ни поробва на настоящия живот, а да се грижим за небесното, което превъзхожда всичко. Който е посветил себе си на този свят, той е в невъзможност да изпълни великите заповеди на Господа: да обича Бога от всичкото си сърце и с всичката си сила - както и ближния си като сам себе си! Как можеш да обичаш и да се жертваш за ближния, когато сърцето ти и силата ти са разделени между Бога и мамона?
Много е трудно да се бориш с привичката и против удоволствията - никой, обаче не бива да губи смелост в борбата със злото. Привичката, ако е силна в злото, може да я направим силна и в доброто, като постоянстваме в добродетели видимо трудни, но не непостижими - такова удоволствие е прекрасно и честно за разумната душа: това за нея е по-прилично, отколкото малодушното увлечение в низкото на живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар