Нека не се предаваме повече на тази неблагородна и робска скръб! Ако е нужно да скърбим при смъртта на близки люде, нека изберем похвалната и добродетелна скръб. Има един вид скръб, доста блажена и пригодна за придобиване на добродетел - скръб противна на това неразумие и робско униние. Който се предава на това отчаяние, впоследствие сам ще почувства разкаяние, че е прекрачил границата на скръбта и е оставил да бъде победен от страданието. Скърби правилно само този, който чувства от какво благо се е лишил, сравнявайки този временен и нечист живот с онова безсмъртно блаженство, което е обладавал преди да злоупотреби със свободата си за погибел. Колкото по-силно тази скръб угнетява човека в настоящия живот, толкова повече ускорява за него придобивката за мечтаните горни блага -чувството за недостатък в прекрасното причинява възбуда за старателно търсене на това, което силно желаем. Доколкото съществува и спасителна скръб, както споменахме, то послушайте вие, които леко се отдавате на недъга на отчаянието, че ние не запрещаваме сълзите и скръбта, но само вместо осъдителната скръб, препоръчваме добрата.
Скърбете не със световната скръб, която докарва смърт, а със скръбта по Бога, която произвежда неизменно покаяние за спасение, както ни съветва Апостолът (2 Кор. 7:10), защото безполезно и напразно проливаните сълзи над умрелите може би да станат причина и за осъждане на този, който лошо използва полезната вещ - сълзите. Ако Бог, Който всичко премъдро е устроил, е внедрил в нашата природа това разположение към скръбта, за да ни служи като средство за очищение от завладялото ни зло, и за ревностна подбуда към усвояване на очакваните блага, то онзи, който безполезно и напразно пролива сълзи, може би ще бъде виновен пред своя Господар, по думите на Евангелието, като лош приставник, който безполезно разточителства повереното му богатство (Лук. 16:1-2). Всяко нарастване на доброто е богатство, което се влага в честните съкровищници. И тъй: "Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда" (1 Сол. 4:13); защото единствено на неверните е свойствено да ограничават надеждата за живота само с настоящия живот; те считат смъртта достойна за оплакване, понеже за тях не съществува надежда в това, което ние вярваме.
Ние Вярваме на великият Поръчител за възкресението от мъртвите, вярваме в Господаря на всички твари. Който умря и възкръсна, за да удостовери с дело истината за възкресението; затова нека прегърнем несъмнената надежда за бъдните блага, при съществуването на която скръбта за умрелите няма да има място в нашия живот. Нека Иисус Христос, Който утешава смирените да утеши и вашите сърца, и със своето милосърдие да ви утвърди в Своята любов, защото Нему подобава слава през всички векове - амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар