Истински смиреният никога няма да се отчая, няма да е унил и няма да се чувства нещастен, ще търпи без да се пита търпението има ли граници. Той ще търпи без да роптае, без да се оплаква. Затова ще кажа, аз не съм смирена. Не търпя обидите, става ми мъчно за това, че не ме обичат, уважават.. Може би скърбите са спасителни за мен, за да не се превъзнасям, но ако нямах самосъжалението... Защото самосъжалението може да тикне човек към гибел, а при мен то е голямо. То ни кара да облекчим страданията си, то ни казва:"Е, това вече не мога да го търпя.." Самосъжалението ни сравнява с другите хора и ни кара да завиждаме на ближния за обичта, уважението, което имат те. Самосъжалението ни настройва против обиждащите ни и ни кара да ги ненавиждаме и да ги осъждаме. Поглеждайки през очите на самосъжаляващия се човек, той е най-страдащият и най-незаслужаващият страдания. Божията воля и промисъл се изключват от самосъжалението. То активира нашата воля и ни прави подвластни на нея. Приближава ни към материалното и ни кара да се грижим за тялото, а не за душата. То върви ръка за ръка със себелюбието. Св. Теофан Затворник пише: „Самосъжалението изкривява всичките ни дела и убива желанието да ги вършим.. Самосъжалението и самоугодието така или иначе правят целия живот безплоден. Който страда от тях, той не е нито горещ, нито студен - никакъв".
В сърцето на всеки има греховни страсти и самосъжалението е това, което ги изкарва навън и превръща в грехове. Самосъжалението ни помага да оправдаем всяка една наша греховна постъпка. Така самосъжалението би оправдало блудника, завистника, лъжеца, та дори и убиеца. Самосъжаляващият се човек е най-големия грешник, защото той в себе си вече се е оправдал за всичките си грехове. Затова трябва да се насилим и да не се самосъжаляваме, а да се каем. Покаянието не е самосъжаление. Покаянието ни отдалечава от греховете, а самосъжалението ни приближава.. Осъзнах, че ако не се самосъжалявам, аз всъщност истински ще се покая и ще плача не от самосъжаление, а за греховете си. Премахвайки самосъжалението у нас, в душата ни ще намалее и гордостта. Смирението и търпението ще се увеличат по естествен път, а не насилствено и ние няма да ги чувстваме като тежест. Те ще се слеят с нашия дух и ще ни станат свойствени, чак тогава царството Божие ще бъде вътре в нас, в нашето сърце.
Автор: Грета Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар