Денят беше се превалил и слънцето беше към залез, но радостното настроение на духа не бе я напуснало - напротив: колкото повече се приближаваше към своя край, колкото повече съзерцаваше красотата на Жениха, толкова по-ревностно св. Макрина се стремеше към Възлюбления, насочвайки веч думите си не към нас, присъствуващите, а към Бога, към Когото напрегнато бе устремила погледа си, защото постелката ѝ бе обърната към Изток. Тази молитва така се изливаше пред Бога, че без всяко съмнение тя бе чута от Него. Така тя се молеше: "Господи, Ти унищожи за нас страха от смъртта; Ти си направил за нас края на настоящия живот начало на истинския живот; Ти благовременно успокояваш телата ни чрез сън и пак ги събуждаш при последната тръба. Бренният наш състав, създаден чрез Твоите ръце. Ти го поверяваш на земята - и отново ще потърсиш това, което сr дал, преобразувайки нашето смъртно и безобразно тяло в безсмъртие и благолепие. Ти си ни избавил от проклятието и греха, като стана едното и другото за нас. Ти си смазал главата на змията, която чрез измама е вмъкнала човека в устата на послушанието. Ти си ни открил пътя към възкресението, като си съкрушил вратите на ада и като си унищожил имащия власт над смъртта - дявола. Ти си дал знамение на тези, които се боят от Тебе - образът на Твоя свет кръст за победа над противниците и за безопасност на живота ни. Боже вечний, към Когото съм привързана от утробата на майка си. Когото е възлюбила душата ми с всичката си сила, на Когото съм посветила душа и тяло от младост и досега - изпрати ми светлия ангел, който да ме ръководи към мястото на прохладата, където е водата на успокоението, в лоното на светите отци. Ти, Който счупи огнения меч и възвърна в рай човека, който бе разпнат заедно с Теб и който прибягна до Твоето милосърдие, спомни си и за мен в Твоето царство, понеже и аз се съразпвам за Тебе, приковавайки чрез Твоя страх плътта си и боейки се от Твоя съд. Да не ме отлъчи страшната онази пропаст от Твоите избранници; да не прегради моя път завистникът; да не се намерят пред лицето Ти греховете ми, които аз, спъвайки се в нещо си и по немощ на плътта, съм извършила чрез слово, чрез дело и чрез мисъл. Ти, Който имаш власт на земята да прощаваш грехове, прости и мен, за да се намеря пред Тебе и да получа прохлада след събличането на моята плът, която да няма сквернота против образа на душата, та моят дух, чист и непорочен, като кандило пред Тебе, да бъде приет от Твоите ръце!" Когато отправяше това благодарствено моление, и когато лицето ѝ, след извършване на кръстен знак, показваше завършването на молитвата, тогава като въздъхна силно и дълбоко, тя заедно с молитвата свърши и живота си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар