Наблюдаваш промените на ветровете, а не обръщаш поглед към възкресението; знаеш годишните времена, а оставяш без внимание промяната на живота; искаш от слугата си отчет за делата му, а пренебрегваш властта на Бога; правдата не спазваш, на добродетел не се учиш, към молитвата си нерадив! Това не е свойствено на същество разумно, а на твар, която е извратила разумността в безумие. Не обичаш твърде учителите - с неприятност понасяш наставленията им и се тяготиш от съветите им. Ако ти направят упрек - сърдиш се; ако чуеш строга дума - негодуваш; ако чрез отлъчване ти се затворят вратите на църквата - богохулстваш! Не считай отлъчването като произвол на Епископа - това е отечески закон и древно църковно правило, зачнато във времето на закона и утвърдено във времето на благодатта. Господ наказва, когото обича, бичува всеки син, когото приема"(Евр. 12:6)! Корените на учението не са сладки, но горчиви - впоследствие те раждат плод със сладък сок. Затова, който се занимава с учение, трябва да се труди, а който учи - нужно е да употребява строгост и наказание. Ние те бием не като роб, а те учим като свободен, защото твоят род е от свободната Сара, а не от слугинята Агар. Не ме порицавай по ъглите; не наричай методата на учителството ми груба; не прави участниците в твоето престъпление, съучасници в ругатните ти против мен; не седи в съвета на суетата, за да съдиш Епископа си! Моята душа от това няма да се възмути, като че ли понася нещо ново, ако най-упоритите от ученицити ми негодуват против мене. Свойствено е за човека, непрекъснато от началото до края на живота му, да роптае против властта - началникът въобще е тежък за всички подчинени, а за престъпниците и беззаконниците даже е и ненавистен.
Който забранява греха, той огорчава - в това ме убеждават, освен странични свидетелства, още и свещената история. Кой пастир е бил по-добър от Моисея? Кой е бил като него кротък и снизходителен? Той е бил за народа си всичко: свещеник, истински баща, вожд, хранител, спасител във война, снизходителен съдия, верен пътеводител, доставчик в пустинята без оран и сеитба - при все това възмущавали се от него, че е несправедлив, оскърбявали го, че е вреден, роптаели като пред измамник и разбойник; злословели го като неопитен вожд и лош началник; имало опасност да го лишат дори от свещенство! Толкова много поводи за негодуване предизвиква началството над народа и длъжността на учителя, че даже и братята не пощадили Моисея - Мариам му противоречала, а Аарон го порицавал: бремето на властта извратило чувството на родствена любов и повдигнало против волезаслужилия вожд и най-близките му люде! Всичко това не смутило Моисея - той си останал същия, и не се изменил; враговете му, обаче, предизвикали и понесли от Бога наказание за вината си пред вожда! Сам Господ наш не е ли пожертван като пастир на овци? Не е ли бил разпнат от ненавист към наставленията Му? За какво е отсечена главата на Павла? Защо е виснал Петър на кръста? Какво е предало на различни мъки един след друг Апостолите? Не това ли, че забранявали греха и проповядвали правдата? Всякога приятелите на истината и учителите на правдата се оказват врагове на тези, които изобличават. Ние пък за немилост още не сме претърпели плесница; нито подозираме опасност за тялото си - трябва ли тогава ние, служителите на Разпнатия, да скърбим много? Като баща или майка, аз приемам твоята грубост и дързост!
Няма коментари:
Публикуване на коментар