Как прекрасно се нижат едно добро след друго! Какво приятно приемство на радостта! Ето, ние получаваме празник след празник, удоволствие след удоволствие! Вчера Господарят на вселената устрои за нас пиршество - сега пък Неговият подражател. Как го устройва последният, и как първият? Господарят, като се облича заради нас в човешко естество, а слугата - като си съблича човешката плът за Господаря; единият заради нас встъпвайки в пещерата на живота, другият пък излизайки от пещерата заради Него; първият бидейки заради нас повиван в пелени, а вторият бидейки пребиван с камъни заради Него; Бог-разрушавайки смъртта, а човекът - побеждавайки низложената смърт.
Аз мисля, че този подвижник, с борбата си против лукавия враг на човешкия живот, е служил за зрелище на всичкото надземно войнство и за целия небесен сонм. Двете страни имали оръжие един против другиго: виновникът на смъртта заплашвал със смърт, а ученикът на живота - с изповядване на вярата. Кой няма да се удиви пред този нов начин на борба, когато за основание на съждението за истината служели животът и смъртта, когато за доказателство на истината служела смъртта?! Защото проповедникът на тайната вяра и незнаен живот на дело провъзгласил пред човеците истината на своето проповядване. Истината възтържествувала над лъжата и доблест-ният мъж обърнал в бягство всички поборници на лъжата. Служителят на истината търпи клевета от врага на истината, че уж не проповядвал действителна истина, а измислял лъжлива такава. Аз бих казал на дявола: с каква цел ти отправяш тези хитрини против провъзвестника на истината? Ако имаш сили- порази истината, която говори у Стефана; ако е недостъпна тя за твоето лукавство, защо изостряш злоба против съсъда на истината, а оставяш съдържанието?! Не вършат ли същото и кучетата, като гризат камъните, с които ги замерят, а не засягат тези, които ги хвърлят?! Подвижникът на истината се явил победител не само с едно какво да е средство: против разновидната злоба на иудеите той противопоставил различни свои добродетели - с всички видове злини се сражавал и всички побеждавал. Лъжеименната мъдрост на началниците сразил с евангелската мъдрост; страха - със смелост; заплашването - с презрение; озлоблението - с благодеяние; лъжата - с истина. Те се приготвили за убийство, въоръжили се с камъни, изразявайки озлобление с погледи, с Въздишки и скърцане на зъби, а проповедникът ги гледал като братя и ги приветствал като бащи, казвайки "мъже, братя и отци, послушайте"... На подвижника не е било неизвестно, че чрез злобата на убийците той получава благодеяние, понеже противниците, убивайки го с камъни, му сплели венец. За това и той им отмъщава с благословение, просейки от Бога не възмездие за стореното от него, а молейки Го - с каквото се удостоява той, да не бъдат лишени от това и враговете му, които му са съдействали за достигане на блаженство. Не могат людски похвали да прославят подвижника; и целта на неговия подвиг не се състои в достигане на слава от човеци; като надхвърлил целия свят с величието на деянието си и преминал мярката на човешките сили, той с това направил съвършено безсилно всяко хвалебно красноречие. И тъй, неговите подвизи надвишават всяко човешко слово - нека, обаче, неговите деяния ни служат за спасение на душите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар