ПОХВАЛА ЗА ВАСИЛИЯ - РОДНИЯТ МИ БРАТ от св. Григорий Нисийски

 Аз говоря за учителя, за избрания съсъд, високия по живот и слово Василий, който бе угоден Богу от рождение, който бе старец по нрави от младини, който бе изучил, като Моисея, всичката мъдрост на светските науки и едновременно с това и Светите писания от юношество, та и докрая на живота си с тях бе хранен, възрастен и укрепен. Такъв е виновникът на днешното празненство - истински провъзвестник на Духа. мъжествен воин Христов, гръмогласен проповедник на спасително учение, подвижник и предводител в борба за Христа, когото само времето поставя на второ място след св. Апостоли! Бог въздигна великия Василий, както Илия при Ахава. Като прие свещенство, което някак си се намираше в упадък, той с благодатна сила, обитаваща в него, отново възпламени тоя загасващ светилник на вярата. Василий се яви в Църквата като фар за заблудените през нощта моряци в морето; всички насочи в правия път, спорейки с префекти, влизайки в борба с началници, смело говорейки пред царе, проповядвайки в църквите, привличайки отдалечените с послание, не давайки поводи да бъде обвинен от врагове и побеждавайки във всички противниците си! Той не се боеше от отнемане на имуществото му, защото сам се лиши от него с надежда за царството небесно. Той не се страхуваше и от заточение, защото наричаше рая единствено отечество за хората, а на цялата вселена гледаше като на място за изгнание на човешката природа. А умиращия ежедневно и всякога доброволно изтощаващия себе си с умъртвяване - може ли някак си да се бои от смъртта, с която го заплашваха враговете му? Може ли да се бои от смъртта този, за когото беше нещастие, че не може често да подражава на мъченическите подвизи? Нашият учител бе ревностен във вярата; негодуваше против отпадналите от нея; пълен бе с любов към Бога; стремеше се към истинно Съществуващия; не се отклоняваше към нищо земно; водеше суров и във всичко изпитан живот; погледът му съответстваше на душевното му настроение; имаше важност безизкуствена; мълчанието му бе по-действено от словото; живееше с пренебрежение към видимото и с грижа за бъдещето; еднакво отношение имаше към всички - учени, властници и прости! Някога глад настана за града, където той живееше, и за цялата околност. Василий продаде имота си и парите употреби за прехрана на страдалците. През течение на цялата суша -когато и богатите нямаха прилична трапеза - той продължаваше да храни всички, стичащи се отвсякъде, и децата на целия град, и дори децата на иудеите се ползваха от неговото човеколюбие.
Свещената история ни говори, че гробът на Моисея не е намерен и до ден днешен - и нашият учител, като напусна временния живот, не остави в този свят паметник за пребиваването си в тяло; защото, както гробът на Моисея е неизвестен, така и за Василия няма надгробен камък, съставен от материални излишъци! В какво се състои благородството на Василия? Кое е неговото отечество? Неговият род е - сродството му с Бога, а отечеството му - добродетелта!

Семейството на св. Василий Велики