Може би не следва да се отговаря на пустите речи, защото мисля, че за това се отнася мъдрата заповед на Соломона, която повелява "да не се отговаря на глупеца, според глупостта му" (Притч. 26:4). Доколкото, обаче съществува опасност, да не би, вследствие нашето мълчание, лъжата да се засили над истината, да не разрасне гнилата гангрена на ереста за сметка на истината, и за да не се зарази здравото учение на вярата - аз счетох за необходимо да дам отговор, не по безумието на тези, които отправят глупави речи против благочестието, а за да изправя вредните мнения. Какво те ни възразяват? Те обвиняват в безчестие онези, които мислят за Светия Дух достойно според величието Му. Това, което ние изповядваме за Духа, следвайки учението на Отците - това същото те, тълкувайки го произволно, правят го за себе си повод за да ни обвиняват в нечестие. Ние изповядваме, че Дух Светий е равочестен с Отца и Сина, така че, между Тях няма никакво различие в нищо относно това, което благочестно се мисли и именува за естеството на Бога. С Отца Той не се слива, защото Отец е нероден; не се слива и със Сина, защото Синът е единороден. Ние изповядваме, че Духът, имайки някой отличителни лични свойства. Той във всичко останало има равенство. Противниците казват, че Духът по естество е чужд за общение с Отца и Сина, и по това различие на естеството Той стои по-ниско и отстъпва във всички: в могъщество, слава, достойнство и въобще във всичко, което се изразява в имена и понятия, приписани на Бога. Затова те казват: че Духът не споделя славата си с Бога; че е недостоен за равночестие с Отца и Сина; че могъщество притежава в такава мяра, каквато е нужна за някои частни действия; и че няма никаква съждителна сила!
Какъв може да бъде нашият отговор? На тези, които прилагат такива съждения, ние няма да възразим с нищо ново или измислено от самите нас, а ще се възползваме от свидетелството на Божественото писание за Светия Дух, което ни е научило, ча Дух Светий е и се именува Бог. Поради това, ако и те са съгласни с него и не се съпротивляват на Божествения глас, то нека кажат те, готовите на борба с нас: защо спорят не против Писанието, а против нас?! Защото ние не говорим нищо друго, освен реченото в Писанието. В Божественото естество, което изповядваме, ние ни по учението на Писанието, ни на основание понятията на разума, не признаваме никакво такова различие, според което Божеското и върховно естество да се дели само в себе си на по-голямо и на по-малко. Доколкото вярваме, че Божеството е просто, еднообразно, несложно, и не забелязваме в Него никакво съчетание и сложност от естество несходно - ние сме съставили в душата си понятие за Бога, че Той има естество съвършено във всички, което ние разбираме като добро. От всички еднакво се признава - против това възразители няма, че Духа Светий е несложен; ако Той по естество е несложен, следва, че Неговата благост не е придобита, а по самото Си същество Той е благост, премъдрост, могъщество, светост, правда, вечност, нетление, и въобще Нему са свойствени всички високи и най-превъзходни имена. А когато Той е такъв, въз основа на каква мисъл твърдят, че Духът е неславен - твърдят, без да се страхуват от тежката присъда за хула против Духа Светаго?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар