"Отче наш, Който си на небесата!" Какво превелико Божие човеколюбие! На отпадналите от Него, на дошлите до крайност в зло, дарява прошка за всичко лошо и участие в благодатта, че Го именуват Отче ... "Да се свети Твоето име". Божието име по естество е свето, независимо от това дали го наричаме така или не. Доколкото понякога това име се поругава в живота на грешниците - според реченото: "Защото заради вас името Божие се хули между езичниците" (Риемл. 2:24) - ние се молим да се свети Божието име в нас: не защото от несвето то става свето, но защото в нас става свето, когато ние сме осветени и когато вършим дела достойни за светинята. "Да дойде Твоето царство". За чистата душа е свойствено да казва: "да дойде Твоето царство", защото, който е послушал -Павла и е изпълнил повелята му: "Грехът да не царува в смъртното ви тяло" (Римл. 6:12) - той се е очистил на дело и може с мисъл и слово да каже Богу: да дойде Твоето царство! "Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята". Божествените и блажени Ангели Божии винаги изпълняват Божията воля - за това ни говори псалмопевецът Давид: "Благославяйте Господа, всички Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото му" (Пс. 102:20). Поради това, молейки се мислено, кажи: както от Ангелите се изпълнява волята Ти, Владико, нека така бъде и в моя живот на земята. "Насъщния ни хляб дай ни днес". Обикновеният хляб не е насъщен - насъщен е този свет хляб, който въздействува върху същността на душата. Този хляб не се вмества в корема, нито се изхвърля навън (Мат. 15:17), но се предава на цялото ти същество в полза на душата и тялото. Думата "днес" е употребена вместо "ежедневно" - както и Павел е казал: "Наставлявайте се с всеки ден докле се казва "днес" (Евр. 3:13) и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си" -защото много са нашите грехове; падаме и с мисъл и със слово, и твърде много вършим, достойно за осъждане! "Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас" - казва свети Йоан Богослов. С Бога встъпваме в договор, молейки Го, да ни прости греховете, както и ние прощаваме дълговете на ближните ни. Направените простъпъци против нас са малки и неважни - а греховете, извършени от нас против Бога, са големи и имат нужда от човеколюбие, свойствено само на Бога. "И не въведи нас в изкушение". Нима Господ ни учи да се молим за това, щото никак да не бъдем изкушавани? Как е казано на друго място: "Който не е имал опит, той малко знае" (Сир. 34:10); и още: "Смятайте го за голяма радост, братя мои кога паднете в разни изкушения" (Иак. 1:2)! Но, може би, въвеждането в изкушение, значи потъване в изкушение? Защото изкушението е подобно на поток, през който трудно може да се мине. Поради това едни, не потъвайки в изкушенията, преминават ги - други пък влизат в тях и потъват. Иуда влязъл в изкушение и потънал - Петър пък влязъл, но се избавил. Речено е още: "Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свабода" (Пс. 65:12). "Изведе ни на свобода" значи: освободихме се от изкушение. "Но освободи ни от лукавия" - лукавият е противникът дявол, за това се молим на Бога да ни запази от него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар