Това словесно и разумно животно - човекът, е дело и подобие на Божественото и чисто естество, защото в повествуванието за творението за него е писано така: "По Божий образ го сътвори" (Бит. 1:27). И така, в това животно - човека, страстта и повредеността не са по природа, нито са съединени с неговото първоначално същество, защото невъзможно би било да се каже за него, че той е създаден по Божий образ, ако от отразената красота би била противоположна на първообразната красота. Страстта се е вмъкнала в човека впоследствие -след сътворението му. Това е станало така: човекът е бил образ и подобие на Силата, която царува над всички, което съществува; поради това и в свободната си воля той е имал подобие с Онзи, Който властвува над всичко, затова не се е подчинявал на никаква външна принуда, а е действувал свободно, избирайки това, което му е угодно. Нещастието, което сега търпи човечеството е дело на свободната воля. Човекът, увлечен от измама, сам станал виновник за това зло, а не го е придобил от Бога, защото Бог не е сътворил смъртта, но човекът сам по някакъв начин е станал творец и създател на злото.
Слънчевата светлина е достъпна за всички, които имат способност да виждат, обаче ако някой пожелае може да затвори очите си и да не допусне светлината; тъмнината ще бъде последица не на отсъствието на слънцето, а на свободното затваряне на очите. Както този, който строи дом, ако не направи прозорци, по необходимост ще живее в тъмнина, понеже съзнателно е пресякъл достъпа на слънчевите лъчи, така и първият човек на земята, или по-право този, който е породил злото в човека, имал под власт всичко, което отвсякъде го обкръжавало като добро и хубаво по природа; но от само себе си доброволно измислил противното на природата, като сложил първата стъпка на злото чрез самоволно отдалечаване от добродетелта. В цялата природа няма никакво зло, което да не зависи от волята и което да има свое самостоятелно битие, понеже е речено; "И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро" (Бит. 1:31). И е писано: "Всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне" (1 Тим. 4:4). По такъв начин човекът, това велико и скъпоценно създание, според Светото Писание, като се лишил от собственото си достойнство -подобно на онези, които като паднат в тиня по невнимание, оцапват лицето си, та не се познават даже и от познатите им - и като паднал в тинята на греха, изгубил образа на нетленния Бог и чрез греха се облякъл в тленен и пръстен образ, който по съвета на Божието слово може да се измие само чрез чист живот, като чрез някаква вода, която може да премахне земната ципа, за да блесне отново красотата на душата!
Подобието на Бога не е наше дело и не чрез човешка сила се достига - то е велик Божи дар, който се придава на нашето естество тутакси след първото раждане; на човешкия труд предстои само да очисти нарастналата от греха нечистота и да извади на светлина скритата в душата красота. Мисля, че на това ни учи и Господ в Евангелието като казва: "Царството Божие вътре в нас е" (Лук. 17:21).
Няма коментари:
Публикуване на коментар