Апостолът казва: "Христос е Божия сила и Божия премъдрост (1Кор. 1:24). Тези думи ни разкриват преди всичко боголепните понятия, с които се характеризира името Христос и които правят това име за нас дълбокочтимо. Понеже всяка твар, позната чрез опита или недостъпна за разума, от Христа е получила битие и чрез Него е произлязла, за да се определи явлението на Христа, чрез Когото всичко е сътворено, нужно е със силата да се съедини и премъдростта. Съчетанието на тези две понятия - сила и премъдрост, ни дава да разберем, че великите и неизразими чудеса във всемира не биха били възможни, ако премъдростта предварително не би обмислила тяхното произхождение, и ако силата, която осъществява мислите на дело, не би съпровождала премъдростта за осъществяване на дело замисленото от нея. Значението на името Христос се открива за нас в две разделни понятия: премъдрост и сила. Когато спрем очи върху величието на вселената и чрез размисъл върху творението идваме до неизразимо удивление - тогава ние откриваме неизречената сила на Христа; когато пък се размислим върху въпроса, че всичко съществуващо в света не е имало по-рано живот, че многообразното естество на всички живи твари е осъществено чрез Божественото мановение - тогава ние се уверяваме, че наистина Христос е непостижима премъдрост!
Молещият се вика към Господа; към Него е обърнато окото на душата му; Него той привлича с молитвата си. По такъв начин, който отправя поглед към силата, а силата е Христос, той чрез силата се утвърждава във вътрешния човек, както говори Апостолът (Еф. 3:16); а който пък се обръща за помощ към премъдростта - под която пак се разбира Христос - става премъдър, както гласи книгата Притчи: "Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум" (Притч. 2:6). И тъй, именуващият се с името на Христа, Който е сила и премъдрост, длъжен е също така, съобразно тези наименования, да прояви в себе си сила, която да порази греха и да роди премъдрост, която да избира доброто в живота. Ако проявим и осъществим в живота си премъдрост и сила - първата като избор на добродетели, а втората като средство за утвърждаване в това, което разумно сме избрали, ние ще достигнем съвършенството на живота, което се постига при помощта на силата и премъдростта. Пътят на истинското съвършенство не познава граници - истинското съвършенство се състои в това: растежът в доброто да не знае край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар