Мисля, че онзи, който се разсейва за много неща не може да бъде съвършен по душа. Струва ми се, тази мисъл по-ясно може да се докаже с пример. Да допуснем, че водата, изтичайки от извора, случайно се разделя на различни потоци. До когато тече по този начин, тя няма да принесе никаква полза за нуждите на земеделието, защото при разливане на водата в много потоци, във всеки един от тях ще остане по-малко вода и тя, по своята незначителност, ще стане застояла и безполезна. Ако пък някой съедини всички безпорядъчно течащи потоци и разливащата се дотогава по много места вода събере в едно корито, той може да употреби събраната и канализирана вода с грамадна полза за живота. Струва ми се, че същото става и с човешкия дух - ако постоянно се разточава и разсейва към това, що е предмет само на чувствата, той се лишава от необходимата сила за достигане истинското благо; ако пък се отрече от всичко и се съсредоточи в себе си - той, събран и неразсеян, ще се стреми към свойствената за природата му дейност и няма да срещне никакво препятствие в стремежа си да се възвисява в духовното и да достигне съществената истина на битието!
Вмъкнатата във водопровода вода, като срещне препятствие, нямайки място къде да се разлее, от силния напор се изкачва нагоре - и това става въпреки свойството на водата да се стреми надолу. Така е и с човешкия дух - ако той прегърне въздържанието като някакъв канал на живота, то ще го обгражда от всяка страна и няма да му даде възможност да се разсейва, но по характера на движението ще го насочва нагоре, копнейки за върховните блага. Който е получил от Твореца подвижно към съвършенство естество, той не може да се спре на едно място или пък да се разсейва; ако постави преграда на движението си към суетни предмети, неговият стремеж не може да цели нищо друго, освен истината, защото той е независим от всичко, което е неприлично за човека. Пътникът пред пътешествие, или на кръстопът, избира най-верния път за определеното място и се отклонява от другите пътища, които биха му причинили заблуда и страдание; така и нашият разум ще открие смисъла на живота и ще познае Виновника на всебитието, когато възприеме въздържанието и се откаже от суетните неща в този свят. Както по природа за човека е невъзможно с двете си ръце да упражнява два различни занаята - например, земеделието и мореплаването, така също и за душата невъзможно е да се раздвои в служба на двама господари: Бога и мамона. Нейното естество ѝ подсказва само едно служение: Богу!
Няма коментари:
Публикуване на коментар