Уморена душа

Уморена от света е моята душа,
за вечния покой жадува.
От скърби и печал е съкрушена,
за спокойствието бленува.

В света измъчва се моята душа,
мъчи се някак да съществува,
сред фалш, омраза и лъжа,
търпя, но това дали си струва.

И питам се къде е радостта,
с която Бог, като деца ни утешава.
А може би проявявам слабост,
и Бог душата ми не укрепява.

Без смирение- търпение няма,
горделивият не може да търпи.
Смиреният на всичко се надява,
а Бог най-вече това цени!

На смирени благодатта си дава,
а на горделиви Той се противи.
Смиреният награда заслужава,
успял е свойто его да победи.

Автор: Грета Костова- Бабулкова



Няма коментари:

Последвайте блога

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image