Друга благословена фиданка с благодатен плод, в библейската градина на многоплодните съпрузи Василий и Емелия, бил свети Григорий, епископ Ниски. Той се е явил на Божия свят в Кесария или Севастия около 335 година и го напуснал по Божия воля, след творчески живот и със славна памет. Детството и юношеството на св. Григория чувствително се различават от това на старшия му брат св. Василий Велики, поради различните промени в положението на семейството. Първа жрица на вяра и благочестие за него била благочестивата му баба Макрина; първи стъпки в науката направил под ръководството на баща си Василий; първа учителка в християнско възпитание му била майка му Емелия; многостранна учителка, наставница и ръководителка в знание, живот и бъдеще му била сестра му Макрина -тя продължила делото на деди и родители и оформила от Григория светилник на вярата, стълб на благочестието, орган на знанието и поборник за православието. Кои други учители са учили този знаменит мъж и какви училища и къде е следвал -историята за това мълчи. Културната атмосфера и материално положение на този знатен и мистичен дом били мащеха по отношение образованието на малкия Григорий - поради смъртта на бащата и материалното сътресение на семейството. Той нямал обезпечената и широка възможност на брата си Василий да посети световните огнища на култура и цивилизация -вероятно се е задоволил с учителите и училищата на родния си кът и неговата околност. Сигурно е, че това не е задоволило неговата даровита натура и широка любознателност - изглежда, че самообразованието има основен дял в неговия духовен склад: към такова мнение ни склонява богатото му и многостранно творчество, също и обстоятелствата на живота му.
При една утроба и едно огнище, при еднакво възпитание и насока, от св. Григория първоначално не се родил ни мистик, ни аскет, ни църковник, както всички други членове на това библейско и славно семейство. Той бил силно склонен към света и неговата мъдрост - обичал ревностно философията, красноречието и природата. Неговата мечта била риториката, и учителството по красноречие той избрал за поприще на живота си -в това се насочвал и оформял. Неговият план, обаче, не бил в съгласие с Божия промисъл - за него друг път, живот и служба се чертаели отгоре: път към Църквата, живот за Бога и служба за ближния! Първо указание за такава промяна на мироглед и живот св. Григорий получава при едно домашно празненство. От най-ранни християнски времена всяко семейство християнско си имало и има свой небесен покровител - домашен светец. Родното огнище на св. Григория имало за небесни молитвеници св. Четиридесет мъченици - в тяхна чест Василий и Емелия построили параклис в къщата си и притежавали мощи от св. Мъченици. При едно родово честване на домашните Покровители, той се поотклонил от домашното празненство - поради душевно неразположение, влияние на приятели, любов към заниманията си и несъгласие с деня на честването. Само от приличие той се присъединил към семейното тържество, обаче в най-важния момент напуснал бдението, отишъл в беседката на градината и заспал. Насън му се явили светите Четиридесет мъченици -осъдили постъпката му и го заплашили с жезлите си. Съновидението смутило свободомислещия дух на Григория - той сърдечно се разкаял за провинението си и със сълзи изпросил прошка от св. Мъченици. Тази негова изповед се намира в третото му похвално слово за светите 40 мъченици.
От този ден неговото сърце се затваря за светската мъдрост; духът му се насочва нагоре и той отправя стъпки към Църквата - напуска риторската катедра и става чтец. Това било в дните на хитрия богоборец Юлиян Отстъпник, който по отрицателен път има дял в тази промяна. Радостта на Църква и род била голяма, но за кратко. Григорий проявил двоедушие; няма човек без слабост; людете не се раждат светии! След смъртта на Юлияна, той напуснал чтецството в храма и пак заел риторската си служба. Това отстъпление предизвикало силния укор на св. Григория Богослов - той му писал: "Какво стана с тебе, мъдрий човече? Не хвалят безславната ти слава, бързото ти отклонение към по-лошото и твоето честолюбие. Не се черви от срам - ти пожела да се прочуеш като оратор, отколкото като християнин. Защо със своето поведение съблазняваш и други, които и без това са склонни към зло?" Думите на стария приятел силно подействали върху Григория - той съзнал пакостната си постъпка и я изкупил заветно. От този момент св. Григорий се прощава с дом, съпруга и свят - постъпва в монашеското общежитие на св. Василия, а жена му Теосевия става сестра в манастира на св. Макрина. В безмълвните селения на Ириса той прекарал цели 10 години - години на мистика и аскетика, на труд и творчество, на каляване и бъдеще, защото школата на пустинята е родила и оформила светителя, богослова, поборника и изповедника Григория! Такава била волята Божия към този стълб на вярата, знанието и благочестието.
Бурното време и еретическите вълнения не оставили св. Григория спокоен жител на пустинята. Нуждите на Църквата, интересите на православието и борбата на св. Василия, го извикали на висше служение, което той приел почти принудително. Така той станал със слово и перо десница за брата си в сломяване на еретиците и за възкресение на православието. В 372 год. той бил ръкоположен за епископ на безвесната паланка Нисса - това е за него начало на служба и подвиг, на слава и мъки. Името и таланта на св. Григория не били съвместими с новата катедра на безличното градче - нещо подобно се случили и със св. Григория Богослова по отношение градеца Сисам. Приятели на двамата кападокийци укорили св. Василий, че унижил и пожертвал най-близките си хора. Не толкова за успокоение на младите епископи, отколкото за изобличение на суетните им приятели - св. Василий възразил с мъдри думи: "За епископа е по-добре да придаде чест на своята катедра, отколкото да получи чест от нея". Със чест и ревност, с труд и мъки, св. Григорий орал евангелсаката нива, сял семето на вярата и благочестието, изкоренявал плевелите на лукавия и готвил достойници за селенията на вечността. Буйното течение на църковния живот, обаче, не оставили в мир и неговата катедра- най-вече самия него. От злоба към брата му и завист към него, фанатични арияни оспорвали каноничността на избора му и го обвинили в разхищение на църковните имущества. За светителя настъпили много тежки дни - той бил лишен от катедра и изпратен на заточение. В изгнанието си той бил и скитник, и мисионер, и изповедник за православието - при болест в гърдите и черния дроб, при тежки лишения, при жестока гавра, без стряха, в постоянна гонитба, той преживял 3-4 години. Авторитетът и влиянието на св. Василия не могли да му помогнат, защото в Църква и държава тогава господствало ариянството. Мрачната картина на неговото странстване е нарисувана от него в едно от писмата му - под брой 18. Смъртта на Валента разрешила кризата и в Църквата, и в държавата, и в живота на св. Григория- след нея той се върнал в епархията си, радушно посрещнат от паството му. Дарбите и знанията му, ревността и подвига му дали плод и добили признание не само в тесните граници на епархията му -те били плодоносни за цялата Църква и авторитетни по най-важни въпроси и случки: в това ни убежедават поръченията и мисиите, които му се възлагат от разни събори: По поръка на Антиохийския събор от 379 г. св. Григорий инспектирал живота на църквите в Палестина и Аравия. На Втория вселенски събор неговата роля е почти централана - не само от чест и памет към покойния вече Василий, но и по лично негово достойнство и заслуги. Догматическото творчество на този събор основателно се свързва с името и авторитета на св. Григория. В тези дни и по-късни години, той достойно запълва отсъствието на св. Василия в движение и насока на църковния живот и на богословската мисъл - тогава той бил считан като "общ стълб на Църквата"! Той взел участие и в Цариградския събор през 394 г. по въпроса за Бострийската катедра. Този събор му дава висока и заслужена чест - неговото име се поставя между имената на митрополитите на Кесария и Икония: ръководници на вяра, църковност и благочестие! Така е завършил живота си последният член от знаменитата кападокийска троица, която със слово и перо, с живот и подвизи срази ариянството и възкреси православието. Св. Григорий е починал в мир и слава към 396 година.
Творчеството на този древен отец и учител на Църквата е авторитетно, ценно и многостранно - цели осем обемисти тома. В него се преплитат религия и философия, наука и изкуство, природа и опит - всичко е прокарано през призмата на Църква и православие: за хармонична просвета на разума, за нравствен възход на сърцето, за творческа насока на волята -с него се цели човекът да открие пътя, истината и живота към евангелското съвършенство! Свети Григорий по природа е философ, по служба е светител, по настроение е аскет, по знания е богослов, по дълг е проповедник, по дейност е поборник, по живот - примерен човек. Истина е, че по дарби, знания и заслуги, не е напълно от ранга на църковните класици, но трудовете му и поколенията достойно са го вчислили в сонма на отците и учителите църковни с ласкавите отзиви: "втори след брата си по учение и живот"; "стълб на православието"; и дори "отец на отците" в последните си години и за по-късни времена!
Творчеството на св. Григория се разграничава на четири клона: догматически, екзегетически, нравствен и проповеднически. С догматическите си творения светителят продължава апологетичната дейност на св. Василия, разкрива положителното учение на Църквата и полемизира с враговете на истината - трактатите против Евномия и Аполинария, и особено Великото огласително слово. Тълкуванията му засягат книги и въпроси предимно от Ветхия завет - те са частични размишления, без особена система и ширина. Нравствено-аскетическите му писания са обшширни, дълбоки и оригинални - в тях той разглежда основни философско-етични проблеми на живота въз основа на библейското учение. Център на този клон е темата за девството, разкрита с въодушевление чрез библейски, философски и практически доводи - без умаловажаване или отричане на института за брака. В богословско-философските си размисли св. Григорий е под силното влияние на Оригена - без да изпада или споделя някои отклонения на този старославен майстор на словото и знанието. По природни данни, по риторско служение и по пастирски дълг, той е бил и даровит проповедник - да се отрича проповедническия му дар е противно на истината и оскърбително за светителя. Проповедническите му творби количествено не са много, но качествено са много ценни. Неговите похвални слова и надгробни речи, слова и беседи, се кръстосват от мъдри мисли и силни чувства, богато художествени и исторически данни, стилни средства и цветист език. От омилетичните форми застъпва беседата, словото и речта. Перото му постоянно се съпътства от аналогията и словото му се краси от антитезата. Тези езикови достойнства се чувстват силно даже в писмата и правилата му. Не случайно гениалният Фотий го счита за "твърде сладък, блестящ и очарователен" проповедник. Технически проповедта му е образцова - видна е грижата на оратора за строеж, последователност, пълнота и красота, без никакъв ущърб на вътрешни достойнства. По метод на разработка той е въобще александриец - застъпва научно-богословския метод: Божието слово и Светото Предание са основа; вярата е ръководителка; разумът е ценен помощник - изказва съображения и гради доводи, като използва и човешката мъдрост, и явленията в природата, и живата действителност, обаче, творчески хармонизирани с духа на Библията и учението на светата Църква. Речта му е периодична, но ясна и достъпна. Мисълта му е плавна, обоснована, разбираема и завладяваща - библейски цитати много често я съпътстват. Колкото е критичен в разбора на темата си, толкова е и описателен в изяснението ѝ. Редовете му разкриват усърдие към амвона, любов към слушателя, грижа над живота и страх пред вечността. Изобщо в лицето на св. Григория древността ни сочи идейно и технически, един образцов проповедник с ръководен опит.
Свети Григорий е бил не само красота за своето време, но и богатство за наследниците си - потомствата след него широко са черпили знания и поука от неговата съкровищница за просвета и възпитание, за служба и спасение. Който цени древността и почита старото, няма да пренебрегне духовното богатство на светителя и няма да се окаже лош наследник на миналото - в него той ще намери отеческо ръководство, добродетелен живот и примерно служение, които ще го вдъхновят за служба на истината, правдата и доброто: добродетели, които носят лична полза и народно добруване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар