Ако някому би било нужно да се обясни думата християнство посредством определение, ние ще отговорим така: християнството е подражание на Божественото естество! Нека никой да не отхвърля това определение като пресилено и като превъзхождащо смирението на нашето естество, защото това определение не прескача границите на нашата природа. Ако някой се размисли върху първичното състояние на човека - той от изследване на Писанието ще се убеди, че определението не превишава възможностите на нашата душа. Първичното устройство на човека е направено по подражание на подобието Божие - така любомъдърствува за човека Мойсей, когато говори: "Сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори“ (Бит. 1:27). От тук названието християнство изразява възвеждането на човека в древното благополучие. Ако в древността човекът бил подобие Божие - ние, може би, не сме съставили безцелно определение, казвайки, че християнството е подражание на Божието естество. По такъв начин значението на това название е велико. Следва сега да размислим: безопасно ли е за този, който носи това име да живее несъответно на званието си? Който носи името християнин и не проявява в живота си християнство, той фалшиво носи това име - той прилича на бездушна маска с черти на човешки образ, наложена върху маймуна. Защото, както Христос не може да бъде Христос, ако не е истина, правда, чистота и отчуждение от всяко зло - така и човекът не може да бъде християнин, ако не разкрива в живота си Христа и учението Му.
Речено е: "Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният Отец" (Мат. 5:48). Ще ми се възрази: как е възможно за човешката ограниченост да прояви стремление към блаженство, каквото съзерцаваме в Бога, когато в самата тази заповед някак си се долавя нейната трудна изпълнимост?! Защото, как е възможно за земния човек да се уподоби на Този, Който е на небесата, когато самото различие по естество показва недостижимостта на подражанието?! Както е невъзможно за окото да обхване величието на небето и да разкрие красотите му, така и земният човек не е в сила да се уподоби на небесния Бог. Мисълта обаче на Писанието е ясна: то не заповядва на човешкото естество да се приравни с Божественото естество, а с добродетелни постъпки, доколкото е възможно да Му подражава с живота си. И тъй, кой вид наши деяния могат да бъдат подобни на Божиите действия? Доколкото е възможно, да се отчуждаваме от всякакво зло - с мисъл, със слово и с дело, стараейки се с нищо да не оскверним името християнин. В това се състои истинското подражание на онова съвършенство, което е свойствено само на Бога в небесата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар