ПЛАЧ НАД ЖИВОТА- св. Ефрем Сирин

Време е вече да се потрудим, за да придобием вечния живот и безкрайна слава, защото след този живот следва смърт и след земната слава върви срам. Мнозина за кратко са били силни и като псета са смъкнати в ада - съдии са осъдени от подсъдими; богати накрая са обеднели; мъдри изведнъж са обезумели; силни станали немощни; здрави изпаднали в недъзи: нищо не е постоянно в хората, защото няма нищо свято в света! Децата безчестят родителите си; бащите завиждат на децата си; жени напущат мъжете си; мъже не пазят вярност към жените си; юноши говорят лошо за старци; стари възстават против младежи. Не може да се довериш никому за нищо - не можеш да разчиташ дори на брата си. Ако заговориш спокойно и мирно - и в това се подозира вражда. Насажда се в нас завист и злоба, коварство и мъст, във всичко се шири ненаситност. Никой не си спомня за дълг и Бог - никой не мисли и не очаква смърт и присъда след този временен живот. От това се е увеличило злото в света, та се унижава чрез нас и чрез делата ни Бог. Бог ни дал разум и съвест, за да избираме и вършим доброто, а ние чрез тях засилваме злото; Бог ни снабдил със сила и блага, за да помогнем на немощните, а ние чрез нея отнемаме и това, което имат бедните; връчил ни власт, за да началстваме и възпираме онези, които правят насилие, а ние я използваме за притеснение на беззащитните. Няма прав път в живота, няма праведен съд между хората - любовта е охладняла, ненавистта е умножена, добродетелта е унизена, лицемерието е в чест, от смирението се гнусят, гордостта предпочитат: оскъдна е истината в живота - лъжата е покрила земята!
Бог е сътворил човека свободен - почел го с ум и мъдрост: поставил пред очите му живот и смърт, та ако пожелае да се движи в пътя на разумната свобода, да живее мирно и вечно -ако ли пък тръгне по лошо пожелание в пътеките на смъртта, да умре и се мъчи вечно. Това, което е в зависимост от природата, не подлежи на чест или наказание - никой никога не е бил обвинен за това, че е бил бял или черен, висок или нисък, защото това не е по наша воля; но в наша власт са доброто или злото, честта или наказанието, понеже те са следствие на добра или лоша воля. О, неизмерима е дълбочината на Божията доброта и дълготърпение! Въпреки всички злини, които се вършат. Бог търпи и не отмъщава - и това става, не защото не може да разкрие гнева Си и да ни накаже за всяко зло веднага, а защото, като Баща, носи болка на сърце за чедата Си, чака тяхното вразумение и простира все по-нашироко милостта Си, та чрез нея да се посрамим като блудния син в чуждата страна и спокойно да се завърнем в дома на Отца си.