РАЗМИСЪЛ ПРИ ГРОБА- св. Ефрем Сирин

 Запитах веднъж правдата: "Чий е този гроб? Какъв е човекът, положен в него? Никой не ми обясни това". Правдата ми даде следния отговор: "Тук е погребан славен цар; ела и виж неговото унижение; до него пък лежи бедняк - и те в нищо не се различават". Пристъпих към вратата на гроба и първо видях бедния - прострян е той на земята и обезобразен е черепът му; тялото му е обвито в паяжина и почива в прах; зъбите му не са покрити с кожа; устата му пълна с пръст; костите му оголени от плът; всичко е само прах и тление! Виждайки нищия в такова дълбоко унижение - помислих си и рекох: невъзможно е владетелят на народите да бъде така унижен! Както на земята той е превъзнесен над бедняка - така и тялото му тук, в гроба, ще бъде по-славно, отколкото тялото на роба. Обаче, и него, вместо горделива слава, го покрива мерзост и забрава; и тялото му не стои на престола на величието - а в общия прах; от черепа му вместо благовоние излиза смрад и в замяна на всички скъпоценни украси, в гробницата видях само гной! Тогава въздъхнах и казах: уви - колко ниско пада всяко величие; какво страшно унижение очаква всяка слава; колко жалък е краят на всяко богатство; как завършва всяка суета на земята? Цар ли е някой или роб; учен или прост; богат или беден - в гроба никой от тях не стои над другиго.
Затова, човече, не разчитай на богатство и власт, на мъдрост и слава - всичко тук ще остане; не се надявай на нищо свое - нищо не ще те последва в шеола/ада/! Видях аз как алчният шеол се пълни - и всякога пак е празен: колкото по-голямо число мъртъвци в него влизат, толкова по-широка става неговата уста... Там лежат неизчислими хиляди богати и бедни люде; тихо почиват те в гробницата; няма у тях зрение, глас и чувства; нищо не е в сила да ги раздвижи. Силните не могат с нищо да се проявят; гордите не могат да се издигнат; за сластолюбците няма удоволствие; користолюбците пък не познават съкровища.
В гроба царят и златото стоят един до друг - там е и богатият и съкровището му: нищо никому, обаче не принася никаква полза. Лежи в гроба и грешникът - с него е непревдата му, която е свидетелство за геената; в гроба почива и праведникът - при него са и страданията му, които го водят в рая; лежи там и беднякът с милостините си, и го очаква царство; на същото място е и безверникът - там е и неговият срам, който го кара на съд! Внимателно се вгледах във всички кости, за да различа някои от тях с нещо от други - всички са еднакъв прах и общо тление: не открих хубостта на красивите; не видях славата на суетните; изпарено е могъществото на властолюбците; съкровищата на богатите са пепел; любителите на забавите почиват в гной; поклонниците на блясъка са унищожени; мъдростта на учените отсъствува - всичко е кости и смрад, пепел и тление! Преминах гроба, надзърнах зад него и се приобщих с вечната тайна на вековете - човек е зърно, което гние в земята, за да се роди плод: да бъдем в живота зърна пшеница, за да се роди плод за вечна радост.