СУЕТАТА- св. Ефрем Сирин

 Подвизавайте се вие, които сте оставили суетата на живота и всичко скоропреходно в него - не обръщайте сърцето си отново към мира. Богатството преминава; славата изчезва; красотата увяхва; всичко се изменя и изчезва като дим, преминава като сянка и се изтрива като сън. Затова Соломон е казал: "Суета на суетите, всичко е суета" (Екл. 1:2). Умно е казал и Давид: "Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то" (Пс. 38:7). Действително всички се лутат, всички се тревожат, всички се вълнуват, които събират и трупат в съкровищницата онова, което скоро загива и което е невъзможно да вземат със себе си. Наистина, всички които обичат шума на настоящия живот се лутат. Защото всичко ще оставим на земята - и както голи сме се родили, такива и ще се отправим към престола на страшния Съдия. Като оставим всички събрани от нас богатства - голи, жалки, унили, мрачни, съкрушени, унижени, посрамени, треперещи, смутени, със забит в земята поглед и покрито от срам лице, ние ще се явим на съд! Ще застанем пред онзи велик съд - съд страшен, нелицеприятен, неподкупен: непостижимо за нас съдилище, където треперят ангелите; където са поставени престолите; където се четат книгите на делата; където е реката на неугасимия огън; където е немилостивия червей; където е непроницаем мрак; където е студения тартар; където има немлъкващи стенания и скърцане на зъби; където сълзите не престават; където въздишките не прекъсват; където плачът е безутешен; където не е място за смях, но за ридание; където не е място за възклицание, но за трепет; където не е място за радост, но за въздишки; където не е място за развлечение, но за съд и правда!

Къде са тук: родителите, братята, отците, майката, другаря, съседа? Къде са: властта на царете, разкошът на князете, гордостта на съдиите, робите на първенците? Къде са: скъпоценните дрехи, елегантните обувки, копринените платове, тлъстите гозби, излишното злато, дрънкането на сребро? Къде са: изобилните вина, красивите коне, обширните паркове, величествените къщи, непрестанните наслади, събраните съкровища? Къде са: които презираха бедните, които се мислеха за безсмъртни, които укоряваха нищите, които пренебрегваха хоровете, виното и разкошът, тълпата и гуляите? Къде са: които всякога усмиваха благочестивите; които винаги притесняваха робите и робините; които се гнусяха от богочестието; и които не признаваха страх пред Бога?!
Нека не бъдем в сонма на безразсъдните и да не застанем вляво от Съдията! Докато е време да изпреварим края на живота си със сърдечно покаяние, и да издигнем умолително ръце към Онзи, Който може да ни спаси, с думите: "Христе Иисусе, спаси ни, загиваме"!