Да не ми дава Бог да живея богато, когато бедният е в нужда; да се наслаждавам на здраве, когато не мога да излекувам раните на брата си; да имам храна, дрехи и жилище - когато не разделям със страдащия хляба, дрехата и покрива! Ние сме длъжни: или от всичко да се откажем за Христа, да вземем кръста си, да Го последваме жертвено, да станем независими от плътското, и се освободим от всичко, което ни влече към земята, да летим на криле към горния свят, да се възвисим със смирение, да се обогатим с бедност, изобщо, в замяна на всичко да придобием Христа - или пък: да разделим благата си с Христа, да ги осветим чрез милостинята, да станем достойни притежатели на имуществата си, да направим и бедните съучастници в щастието ни. Ако аз ора и сея за себе си едничък, ще кажа с думите на Иова: "Нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени; нека вместо жито, расте бодил и вместо ечемик -къклица" (Иов 31:8 и 40). Нека горещ вятър да унищожи и вихрушка да развее моята сеитба, така щото всичките ми трудове да отидат напразно. Ако пък аз почна да строя хамбари, за да събирам съкровища от мамона за мамона. нека през тази същата нощ още ми бъде взета душата, за да дам отчет за лукавото пазене на богатствата ми.
Най-после няма ли да се разчувствуваме? Няма ли да отхвърлим жестокосърдечието? Няма ли да се погнусим от низкото скъперничество? Няма ли да размислим за човешката участ? Няма ли да престанем да обръщаме в придобивка нещастието на другите? В човешкия живот няма нищо твърдо и постоянно; няма нищо, което да не губи силата си и да остава в неизменно състояние; по естествения ред на нещата, нашата участ се върти като колело - в различни времена, често в един ден, а понякога и в един час, ние се подхвърляме на различни промени, така че по-скоро можеш да се осланяш на постоянството на ветровете, които никога не са установени по място и посока, на следите на плуващия в морето кораб, на лъжливите нощни съновидения, които доставят минутно удоволствие, на постоянството на чертежите върху пясъка при детските игри, на следите на летяща във въздуха птица, отколкото на човешкото благоденствие... Благоразумни са онези люде, които нямат вяра в настоящите блага и събират съкровище за бъдещето - които, виждайки непостоянството на човешкото благополучие, обичат благотворението, което никога няма да им измени. Такива хора, безсъмнено получават една от трите награди: или никога не изпадат в бедствие, защото Бог често утешава благочестивите и със земни блага; или сред страдания те имат утеха от Бога, защото страдат не от порочност, а по Божий промисъл; или пък те с право могат да искат от благоденствуващите състрадание и жертва, каквито те са оказвали към страдалци в дни на щастие.
Да отхвърлим земното изобилие и да придобием небесен покой! Да се възползуваме само от полезното на земята, да изкупим душите си с милостиня, да дадем от имота си на бедните, да придобием небесно богатство! Не давай всичко на плътта - дай частица и на душата; не давай всичко на света -дай част и на Бога; отнеми нещо от стомаха и го посвети на духа; спаси нещо от огъня и го вложи във вечността; дай нещичко и на Този, от Когото си получил несравнено повече; отдай дори и всичко на Този, Който ти е дал всичко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар