По-рано аз мислех, че едно и също нещо е: да живее тялото без душа и аз без тебе, Василие, възлюбен Христов служител! Преживях, обаче, раздялата и още съм жив. Дълго ли ще продължи това? Защо не ме взимаш от тук и не ме въвеждащ със себе си в радостта на блажените? Не, не ме оставяй! Кълна се пред гроба, който никога, и да бих поискал, не мога да забравя за теб. Това е словото на Григория към тебе. Когато Светата Троица повика духа на богомъдрия Василий, който охотно побърза към Нея, тогава цялото небесно войнство се възрадва, виждайки го, че той шествува нагоре, а всеки град на Кападокия възрида. Ще кажа нещо повече - тогава и цялата вселена извика: "няма го вече проповедника, няма го този, който беше възел, който скрепваше прекрасния свят". Целият свят, достояние на равномощната Троица е приведен в необикновено колебание вследствие на взаимно враждебни учения, а устата на Василия - уви! уви! - са заключени в мълчание. Пробуди се, Василие, и спри бурята с твоето слово и с твоето свещенодействие, защото ти единствен ни показа както живот, верен на мирогледа, така и мироглед, верен на живота! Един Бог, Който цари във висините, и нашият век видяха един достоен архиерей - това си ти, Василие: гръмозвучният вестител на истината, светлото око на християните, източник на душевни доблести, велика слава на Понт и кападокийците! Умолявам те, и сега бъди ходатай и принеси своя дар за мир.
Кесарийци поставиха тук мене, архиерея Василия, син на Василия и приятел на Григория. Сърдечно аз обичах Григория; да му дари Бог добър успех, както във всичко останало, така и в това - по-скоро да встъпи той в нашия живот. Каква полза да останеш дълго на земята, за да топиш това, което търси небесно приятелство? Не живя дълго ти на земята, но всичко отдаде и принесе на Христа: и дух, и тяло и слово, и ръце, о, Василие, велика Христова слава, опора на иереите, опора на истината, която сега, повече от всякога, се стараят да разкъсат! Скъпа Атино, общо жилище на приятелство; и науки, ранни условия за водене на божествен живот, знайте това, че Василий е на небето, което желаеше, а Григорий е на земята и на устата си носи вериги. Светлоносний Василие, велика похвала за кесарийци, твоето слово беше гръм и твоят живот - мълния, но и ти напусна свещения престол. Така е било угодно на Христа: колкото е възможно по-скоро да те причисли към сонма на небожителите. Ти изучи всичката дълбина на Духа и всичката мъдрост на земата - ти беше жертва жива. Осем години ти държа браздите на богомъдрия народ - това е една частица от делата ти, Василие. Радвай се, Василие, макар и да си още разделен от мен - ето словото, което ти обичаше; отдаден ти е, Василие, дългът на приятелство, дар за нас многоплачевен. Тези надписи възлага Григорий върху твоя прах, Василие - такова е надгробното писание на Григория за тебе!
Няма коментари:
Публикуване на коментар