ПАМЕТНИК ЗА ВАСИЛИЯ- св. Григорий Богослов

 По-рано аз мислех, че едно и също нещо е: да живее тялото без душа и аз без тебе, Василие, възлюбен Христов служител! Преживях, обаче, раздялата и още съм жив. Дълго ли ще продължи това? Защо не ме взимаш от тук и не ме въвеждащ със себе си в радостта на блажените? Не, не ме оставяй! Кълна се пред гроба, който никога, и да бих поискал, не мога да забравя за теб. Това е словото на Григория към тебе. Когато Светата Троица повика духа на богомъдрия Василий, който охотно побърза към Нея, тогава цялото небесно войнство се възрадва, виждайки го, че той шествува нагоре, а всеки град на Кападокия възрида. Ще кажа нещо повече - тогава и цялата вселена извика: "няма го вече проповедника, няма го този, който беше възел, който скрепваше прекрасния свят". Целият свят, достояние на равномощната Троица е приведен в необикновено колебание вследствие на взаимно враждебни учения, а устата на Василия - уви! уви! - са заключени в мълчание. Пробуди се, Василие, и спри бурята с твоето слово и с твоето свещенодействие, защото ти единствен ни показа както живот, верен на мирогледа, така и мироглед, верен на живота! Един Бог, Който цари във висините, и нашият век видяха един достоен архиерей - това си ти, Василие: гръмозвучният вестител на истината, светлото око на християните, източник на душевни доблести, велика слава на Понт и кападокийците! Умолявам те, и сега бъди ходатай и принеси своя дар за мир.
Кесарийци поставиха тук мене, архиерея Василия, син на Василия и приятел на Григория. Сърдечно аз обичах Григория; да му дари Бог добър успех, както във всичко останало, така и в това - по-скоро да встъпи той в нашия живот. Каква полза да останеш дълго на земята, за да топиш това, което търси небесно приятелство? Не живя дълго ти на земята, но всичко отдаде и принесе на Христа: и дух, и тяло и слово, и ръце, о, Василие, велика Христова слава, опора на иереите, опора на истината, която сега, повече от всякога, се стараят да разкъсат! Скъпа Атино, общо жилище на приятелство; и науки, ранни условия за водене на божествен живот, знайте това, че Василий е на небето, което желаеше, а Григорий е на земята и на устата си носи вериги. Светлоносний Василие, велика похвала за кесарийци, твоето слово беше гръм и твоят живот - мълния, но и ти напусна свещения престол. Така е било угодно на Христа: колкото е възможно по-скоро да те причисли към сонма на небожителите. Ти изучи всичката дълбина на Духа и всичката мъдрост на земата - ти беше жертва жива. Осем години ти държа браздите на богомъдрия народ - това е една частица от делата ти, Василие. Радвай се, Василие, макар и да си още разделен от мен - ето словото, което ти обичаше; отдаден ти е, Василие, дългът на приятелство, дар за нас многоплачевен. Тези надписи възлага Григорий върху твоя прах, Василие - такова е надгробното писание на Григория за тебе!

Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки