Да управляваш човека, най-хитрото и изменчиво животно е изкуство на изкуствата и наука на науките. В това всеки може да се увери, ако сравни лекуването на душите с лекуването на телата- ще се убеди колко трудно е последното и ще разбере колко пък по-трудно е нашето лекуване, а едновременно и по-предпочително по характера на болестта, по силата на знанието и по целта на лекуването. Медицината се труди над телата, над вещество тленно и изкусително; материя, която непременно ще се разруши и подхвърли на участта си, въпреки помощта на изкуството да се преодолее появилото се в нея разстройство; изобщо тялото, като се подчини на природата си и не премине границите на предназначението си, ще се разруши или от болест, или от времето. Пастирството пък се грижи за душата, която е от Бога и е божествена; която е причастна на небесната доброта и към нея се стреми, макар и да е съединена с тленно тяло, склонно към зло. Това съчетание, по Божий промисъл има две назначения: първо - да може душата да наследи небесната слава за борба и подвиг със земното, да бъде изкусена тук, като злато в огън, и да получи очакваната награда за добродетел не само като дар от Бога; да се убеди в крайността на Божията благост, че доброто е не само вкоренено в природата ни, но е постигнато и с наше участие, че е плод и на нашата свободна воля, която е склонна и към добро, и към зло. Второ - да може душата да привлече тялото към себе се като постепенно го откъсне от плътското и го насочи към небесното; да може да стане ръководителка на служебното вещество и да го отправи в служба на Бога; да бъде тя за тялото това, което е Бог за душата!
Не съм мислил и не мисля, че е едно и също нещо: да водиш стадо овци или волове и да управляваш човешки души. В първия случай грижата е една: да нахраниш овците и воловете и да- ги направиш най-тлъсти. От пастиря се иска да избере място, да потърси вода, да намери паша, да кара стадото с тояга или свирка. От него нищо друго не се иска, освен понякога да пази стадото от вълци и други зверове. Всичко се изчерпва с дъб, сянка трева, вода, свирка, песен, кошара и накрай - да продадеш или изядеш най-хубавото. За добродетелите на овците и воловете никой никога не се грижи. Никак не е така с духовното стадо. Ако е трудно да бъдеш под власт - много по-трудно е да началствуваш. Златото и среброто имат стойност, когато са чисти - фалшивите монети не дават звук и губят стойността си. Добродетелта е трудно достъпна за човешката природа, както огънят за влажно вещество. Мнозинството от людете са склонни към пороци, както сухата тръстика за искра. Святото дело иска чисти ръце и чисти сърца - не бива да церим другите, когато ние сме покрити със струпеи. Дори и когато сме напълно чисти от грях, не зная дали още сме готови да учим другите на добродетели! Мен ме е срам за някои, които без да са по-добри от другите, ако не дори и по-лоши, се посветяват на светото дело с нечисти души и неумити ръце - преди да са станали достойни за свещения сан, те се втурват в светилището и се блъскат около светата Трапеза, считайки това звание не образец на добродетели, а някакво средство за препитание; не служение, свързано с голяма отговорност, а началствуване което не дава никому никакъв отчет!
Няма коментари:
Публикуване на коментар