Едни принасят на Бога сребро и злато, други нежни копринени тъкани, а трети изливат чисти капки сълзи - някой пък сам себе си поднася в непорочна жертва пред Христа. Ти принеси на Христа следния дар: има служители Божии - дай им пълна свобода, дай свобода на тези, които със спокоен дух, с чисто сърце мнозина други въвеждат нагоре и ги правят таиници на небесното. Дай свобода на всички Христоносци, които стоят по-високо от земята, които не носят съпружески вериги, които не се докосват до света, които денонощно с песни славословят Бога, които са чужди за земните придобивки, с които князът на мира съблазнява жалките земнородци, като се надсмива над тях, давайки ги ту на едного, ту на другиго. Дай свобода на тези които имат едничко висше богатство - надеждата да получат това, което не гине и което не минава от ръка на ръка. Те не се нуждаят от сребро, което би любило своята плът; не се опират на юношеска ръка, т.е. на деца; не възлагат надежда на еднокръвни и другари, на кръв и на прах, които на утрото умират; те в градове и общества не се гордеят със самонадеяна сила, която прилича на мощта на слабия вятър, нито пък търсят скоропреходна човешка слава - тази наслада за съновидците: те насочват целия си дух към Бога, на божествения твърд камък завързват те кораба си. Те са тайновидци на съкровения живот в Христа и когато тоя живот се открие, те ще блестят в слава, съзерцавайки чистото сияние на Св. Троица. Това ще бъде впоследствие. За тях, които са възлюбили небесния живот земното нищо не струва - то е дим и прах.
Едни от тях се наслаждават на пустинните пещери, на готовите по голата земя легла, ненавиждат домовете, бягат от градското множество, обичат усамотяването, сродно с небесната мъдрост; други пък се изнуряват с железни вериги и изтощавайки плътта, едновременно изтощават и греха; трети пък, затворени в тесни жилища, подобно на зверове, не са срещнали човешко лице. Те, често подражавайки наполовина на Христовото търпение, по двадесет дни и нощи прекарват без храна! Ще се похваля: в числото им имаше овца и от моето стадо. Някой си пък бе вързал с мълчание език и уста и само духом възнасяше хвала на великия Бог. Те всички са служители на всемогъщия Бог и всеки от тях е съвършен в своя път на благочестие. С леки стъпки тъпчат те земята; тези прекрасни овци, които принадлежат към дясната страна; тези безценни камъни на великия храм, които Христос свързва с рядко съгласие на духа. С нищожни жизнени искри те прекарват тукашния си живот в оскъдност: слабо отстъпват пред виновника на злото- стомаха; осмиряват в себе си жестокия метеж на страстите- тези черни вълни, раздвижвани от Велиара; имат мярка в говор и мълчание; държат в юзда и смеха, и слуха и очите си. Без обувки, с невчесани коси, със сълзи на очи, с дрипи на рамене - тези земни мъртъвци живеят с мисълта за небесното, и непрестанно имат пред погледа си великата Божия слава и блаженството на благочестивите души.
Няма коментари:
Публикуване на коментар