Плача и припадам пред стъпките Ти, Царю мой Христе! Нека не ме срещне каква да е скръб след отстранението ми оттук. Изнемогна пастирът, който дълго време се бори с губителни вълци и се препира с пастири; няма вече бодрост в моите превити органи; едва дишам, сподавен от трудове и от общото ни безславие! Едни от нас се състезават за свещени престоли, други възстават един против друг, поразяват се и поразяват с безчислени бедствия - това са неукротими раздорници, които на мен викат мир, а се хвалят с кръв! О, кога ли Божието правосъдие ще ги порази с гетска болест и за катедри ще претърпят наказание на своите престоли?! (1 Царств. 5.8-9). Други пък разделяйки се на групи, смущават изтока и запада, като започнат с Бога - свършат с плътта. От тези водители на борбата, техните следовници и метежният дух получават наименования. За мен Павел е станал Бог, за теб - Петър, за него - Аполос! Христос напразно е бил пронизан с гвоздеи! По името на хора а не по името на Иисуса, се именуваме ние, прославените чрез Христовите благодеяния и кръв! Дотолкова са помрачени нашите очи от тази страст, или пък от суетна слава, или от тленно богатство, или от страшно злорадна завист, която изсушава човека и справедливо сама себе си изяжда от скръб. Предлог за спорове у нас е Светата Троица - а истинската причина- невероятната вражда. Всеки е двоедушен - един е овца, която крие в себе си вълк, а друг е мрежа, която предлага на рибата отровна храна. Такива са вождовете - не стои далеч от тях и народът! Всеки е мъдър за зло-даже и без вожд.
Няма никакво различие между добро и зло, между благоразумна старост и безразсъдна младост, между богобоязливо битие и разпътен живот. Един закон има: предимството принадлежи на този, които е по-порочен от всички! Да погине този, който е по-порочен от всички! Да погине и този, който пръв е въвел тук хора негодни! Нашите врагове биха желали да им принадлежи и Бог и светът, и всичко - добрите хора пък да се трудят напразно. На нашите съдии би било угодно да се махне оттук правдата и всичко да се слее в едно: Христос, човек, слънце, звезда, мрак, ангел и демон; да биха били почитани наравно апостол Петър и богоубиецът Искариот, свещеният Салим и злочестивата Самария; да биха имали равна цена златото, среброто и желязото; да имат еднакво достойнство бисерът и простият камък, ямата с помии и чистият извор. О, гибел! Ще оплаче ли това някой певец, който е изкусен в съставяне на плачевни песни?! Оставете злото - мои приятели! Нека престанем да се обременяваме с нечестие! Нека накрай почетем Бога със свети жертви! И ако съм ви убедил - ще се възползуваме от това. Ако пък моето слово и моята старост помрачават дързостта на младите, или на тези гарвани, които безразсъдно навличат над мен гибелен облак - свидетелствувам с ръката на безсмъртния Бог и със страшния ден, че аз не съм техен съпрестолник нито пък сътрудник и не желая да участвувам с тях в съвет, в плуване и в път. Нека те вървят по своя път - аз пък ще потърся за себе си ковчега на Ноя, за да се спася в него от ужасна смърт, а след това, пребивавайки далеч от злите ще се постарая да избягам жестокия и неизобразим дъжд. Който унищожи Содом.
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар