Първоизворът на духовната светлина е Светата Троица - потоците на тази светлина са светлозарните, невидимите Ангели, които имат царствена слава и се движат свободно около престола на Всевишния, защото са духове божествени, бързоподвижни умове, огнен пламък, лекопоходни във въздуха. Те усърдно изпълняват високи поръчения. Те са прости, духовни, проникнати от светлина, не водят началото си от плът и не се докосват до плът, но си остават такива, каквито са сътворени - духовни. Те не се поддават на злото, и то не може да ги победи. Едни от тях предстоят пред великия Бог; други чрез съдействието си поддържат целия свят; на трети е дадено особено началство от Царя; четвърти са покровители на цели народи, градове и люде; пети са молитвени посредници между Бога и човеците и т.н. И пред тези духовни същности умът ми се озадачава - пристъпвайки към небесните красоти, той изпада в трепет, защото пред него се изпречва тъмен облак и недоумява, да се простре ли по-нататък, или пък тук да спре мисълта си! Ето ви пътник пред стръмнобрежна река, желае да я премине, но страх го сковава - дълго се бори в себе си и най-после нуждата надделява страха; с такова настроение и аз пристъпвам към изображение на небесните Ангели.
Боя се да кажа, че са достъпни за греха онези, които предстоят пред Бога и са близко до Вседържеца, които са преизпълнени със светлина и доброта, за да преграждат пътя на мнозина към порока; от друга страна пък, се опасявам да опиша неизменяемата им доброта, защото имам предвид отпадналия дух, княза на поднебесната злоба. Никак не е свойствено на Бога да насажда в нас зла проява и особено в онези, които обича, да възбужда смут и ненавист. Невъзможно е също така да се предположи, че злото е било равносилно на доброто, че притежава особена същност, че впоследствие е произлязло, че е някак си безначално, както Бог. Когато недоумявах за това, Бог вложи в мен следната мисъл: първото и чисто естество на Бога всякога е неизменно и никога не е вместо единно множествено, защото множествеността е отклонение на съществото от само себе си. Нима съществува нещо си по-съвършено от Божеството, в което То би могло да се отклони?! Второ място заемат великите служители на върховната Светлина, които са толкова близки към първообразната Доброта, колкото ефирът е близко до слънцето. А третото място се пада на нас - смъртните. Едничко Божието естество е съвършено и неизменно; ангелското пък естество е неудобопреклонно към греха; а ние - третият род - сме удобопреклонни към злото и, колкото сме по-далеч от Бога, толкова сме по-близо до дявола! Първият светлоносец, отличен с предимна слава, възмечтал да сподели царствената чест на великия Бог и затова с безчестие паднал низко и вместо бог, станал пълна тъмнина. Този именно завистник е изринал из рая онези, които пожелали да имат слава равна на Божията слава. Той е бащата на греха и учителят на всички грешници. Доколкото всеки се приближава до Бога, дотолкова той става светлина, а с духовното си просветление добива слава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар