Не се удивлявайте вие, които всеки ден ходите при учители и беседвате с почтени мъже на древността посредством съчиненията им, ако ви кажа, че аз съм намерил нещо само по себе си по-полезно за вас. Затова, именно желая да ви дам съвет, че не трябва като предадете кормилото на кораба в ръцете на тези мъже, веднъж завинаги да ги следвате където ви поведат, но позаимствайте от тях всичко, което е полезно, трябва да умеете неполезното да отстраните. Ние мислим деца, че настоящият живот не представлява изобщо нещо ценно - никак не почитаме и не наричаме благо това, което ни доставя съвършенство само в този живот. Нито знаменитостта на прадедите, нито силата и красотата на тялото, нито почестите от всички хора, нито самото царство, нито всичко останало от човешкия земен живот - не може да бъде признато за велико, нито достойно за желание; и не обръщаме поглед към тези, които притежават това, а простираме надеждата си по-нататък и всичко правим, за да се приготвим за друг живот.
Стойността на дървото се крие преди всичко в изобилните му плодове - то обаче, носи и друга украса: листа, които колебливо висят на клоните. Така е и с душата - нейният най-ценен плод е истината: за нея е приятно, ако бъде облечена и със светска мъдрост като листата, които дават покрив на плода и приличен вид на дървото. Казва се за славния Моисей, че първо упражнил ума си в египетските науки и после пристъпил да съзерцава Всевишния. По-късно се говори и за премъдрия Даниил, че във Вавилон изучил халдейската мъдрост и тогава се докоснал до божествените уроци. Въобще светските науки не са безполезни за душата - следва, обаче, да се каже в каква мярка трябва да се изучават. Да кажем първо за поетите: доколкото те - по мисъл и живот - не са еднакви в съчиненията си, не на всички подред е необходимо да се спира умът, а само на онези, които говорят за делата и мислите на добрите люде - тях трябва да обичаме, на тях да подражаваме и, по възможност, като тях да бъдем. Отнася ли се, обаче, речта им до злонравни хора, трябва да отбягваме да подражаваме на тях, така както Одисей запушил ушите си, за да не слуша песните на сирените - защото привичката да се слушат гнили думи е почти път към дела. Същото нещо мога да кажа и за историците, особено когато пишат история за развлечение на слушателите. Нека не подражаваме и на ораторите в изкуството им да лъжат -защото и в съда, и по други работи, лъжата за нас е неприлична: ние сме избрали правия и истински път на живота - нам е предписано от закона даже и да не се съдим!
Вместо това по-добре нека заимстваме от тях онези места, където те възхваляват добродетелта и порицават порока. Както за едни наслаждението от цветята се ограничава само във възторг от пъстротата им, а пчелите събират от тях и мед - така и тук не трябва да се цели само едната приятност и наслада от съчиненията, а да се извлече от тях някаква полза и за душата. Поради това нужно е да се оприличите във всичко на пчелите при изучаване разни книги - пчелите не на всички цветя еднакво кацват и от тези, на които останат, не всичко изнасят, а само това и толкова, колкото е необходимо за живота им: останалото не побутват! И ние, ако сме целомъдрени, ще изберем от книгите това, което е свойствено и сродно с истината - останалото ще го заобиколим. Както, късайки цвят от розовия храст, отбягваме шиповете - така и при четене на книги, като възприемем полезното, да се пазим от вредното. Защото срамно е да подбираме и отхвърляме вредното от храната, а в науките, които хранят душите ни, да не правим никакъв разбор и да се оприличаваме на пролетен поток, който завлича всичко, що срещне по пътя си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар