Животните са земни твари, поникнали на земята: човекът, обаче е насаждение небесно, което е отличено колкото с вида на телесния си състав, толкова и с достойнството на душата си. Какъв е видът на четвероногите? Тяхната глава е наклонена надолу, гледа към корема и с всички средства търси приятното за стомаха. Главата на човека е насочена към небето и очите му гледат нагоре. Затова човече, макар понякога да безчестиш себе си с плътски страсти, робувайки на плътта и служейки на стомаха, като с това се уподобяваш на безсловестните животни, все пак тебе е прилична друга грижа: да търсиш това, което е горе, където е Христос - (Кол. 3:1) и да бъдеш с мисълта си над всичко земно! Какъвто вид ти е даден - така се разпореждай със живота си: имай живелището си на небесата (Фил. 3:20)! Истинското ти отечество - това е горният Йерусалим, а твои съграждани и съотечественици са "първородните, които са записани на небесата" (Евр. 12:23).
Всяко животно се отличава с различните си свойства: волът е търпелив, оселът ленив, конят буен към другия пол, вълкът не се опитомява, лисицата е лукава, еленът е страхлив, мравката е трудолюбива, кучето е благородно и паметливо в дружба, защото в едно и също време е създадено всяко животно и му е придадено особено естествено свойство. На лъва са вродени ярост, склонност към уединен живот и необщителност със зверове от подобен род - като цар на безсловесните, по природната си надменност, той не търпи равни на себе си. Пантерата е смела и бърза в нападенията си - на нея е дадено способното за това тяло, което с лекота и гъвкавост се приспособява към нрава ѝ. Мечката притежава тромава природа и своеобразен нрав - коварен и дълбоко скрит. Във всички животни инстинктът за самосъхранение и грижата за живот са типични. Ако прострем мисълта си върху тази грижливост у безсловесните твари, която не са учили, а им е природна, ние или ще се издигнем в грижите си да се самозапазим и спасим душите си, или пък още повече ще се самоосъдим, когато открием, че даже и в подражание на животните, ние оставаме назад! Мечката, когато ѝ са нанесени най-дълбоки рани, често сама се цери, всячески запушвайки раните с особено лечебна трева. Може да се види, че и лисицата се лекува сама с борова смола. Костенурката си служи с душица против опасност от отровна храна. Змеят цери болните си очи, като яде копър. Овцата през зимата лакомо се нахвърля над храната, запасявайки се някак пред бъдна оскъдност. Земният таралеж прави два отвора на леговището си, от север и от юг - задуха ли севернякът, той запушва отвора от север; ако задуха южнякът, той се прибира на север. Всичко това какво ни показва? Разкрива ни две неща: първо - че грижата на Твореца се простира над всичко във вселената; и второ - че дори и у безсловесните животни има някакво чувство за бъдещето, заради това и ние сме длъжни, не към настоящия живот да се привързваме, но да имаме всяка грижа за бъдещия век. Човече, няма ли да се потрудиш сам за себе си? Още в настоящия век не ще ли приготвиш нужното успокоение в бъдещия век, като имаш за пример животът на мравката?
Няма коментари:
Публикуване на коментар