Тежки предесенни дни. Сушата попари всичко. Страшен задух. Вятърът разнася бял прах от хоросана на събаряните и възстановявани къщи на бомбардирана София. Животът стана тежък. Войната донесе изпитания и беди, които и сега, когато победни фанфари известиха края ѝ, не престават. Грижи и неволи поломиха млади сили и превиха бодър стан. Колко взори потъмнели срещаш на всеки кръстопът! Вървя и мисля: Накъде?! Накъде ме носите, слаби мои крака? Накъде ме възземаш, горда моя мисъл? Към какво си се устремила, неокрилена надеждо?
От камбанарията на св. Ал. Невски се разнесоха бавно и отмерено басовите удари на голямата камбана. Камбанен звън приканва в храма.
Да ида.
Хорът пее тъй хубаво. Който пък разбира и смисъла на песните, се пренася в друг мир, дето веригите на делничните грижи се смъкват, на душата олеква и тя литва волна с крилата на религиозния екстаз във висините... Там ектениите се отронват от устата на гласовития дякон, ясни и убедителни и отиват в сърцето.
„Господу помолимся“. — „Господи помилуй“.
Чувам този възглас. Чувам и отпева на хора. Вдигам смирено ръка. Правя набожно кръст. Заживявам с мисъл по тия думи.
„Господи помилуй“.
От колко сърца е откъсвана тази молитва! Колко ръце са протягани към Спасителя Христа с тия думи на уста!...
Пред мене е слепият Вартимей. Той не вижда.
Не вижда:
пътя по който върви;
слънцето, което огрява измъченото му лице;
хляба, който яде;
бистрата вода, която пие;
образа на майка си, която тъй топло му говори;
цъфналите дървета пролет, накичени с плодове летем, накъ-дрени с пухкав сняг зиме — не вижда живота, който кипи край него.
Той само чува глъча на тълпата около Христа, долавя ясно шума на дрехата Му, когато Той преминава близко край него. Протяга ръце и стене: Господи, помилвай ме! По-нататък: Гадаринските бесновати ридаят: Господи, помилвай нас. На друга страна решителният Петър се бори с вълните и вика: Господи, помилуй ме. При друг случай всички апостоли са в ладия, люшкана, като треска, от страшна буря. Те викат: Наставниче, погиваме, Господи, помилвай ни. Тук Наинската вдовица кърши ръце в безутешен плач по погинала единствена рожба и зове: Господи, помилвай ме. Там знатният Иаир обяснява: Учителю, дъщеря ми зле страда; Господи, помилвай ни. Там скръбната Мария известява: Учителю, Лазар, твоят приятел, почина, Господи, помилвай ни.
И чудно нещо! Виждам пред очи, като на екран, от силата на тия думи, гласно изречени или само помислени, но властно завладели сърцето, всички удовлетворени:
Слепият Вартимей вижда,
гадаринските бесновати изцерени,
потъващият апостол спасен,
разярената буря укротена,
Наинската вдовица се радва на жив син,
Иаировата дъщеря е здрава,
Лазар — възкръснал. И още колко... Надежда озарява погледа.
Утеши се и ти, скръбна душо. Викай молитвено: Господи, помилвай, и ще се успокоиш.
И ето, пред мене е целият ми живот. Аз наистина трябва да изпълня приканата на дякона: Господу помолимся. Има за какво да кажа: Господи помилвай.
Мене самия, роден и расъл в грехове, Господи, помилвай. Увлече ме буйната ми юност, та погазих Твоя свят закон. Примами ме светът със своите радости и доволства, та забравих Твоя светъл храм. Но аз добре виждам, че от изгрева на моя живот, през пладнето му и в неговия заник, където и да ида, каквото и да правя, съм Твой, но не съм постъпвал като Твой. Затова Господи, помилвай ме.
Искрено Ти се моля за себе си, за моята душа. Тя трепери при мисълта, че не съм живял както трябва. Господи, помилвай ме.
Моля Ти се и за мама, която ме научи да мълвя Твоето име, да правя честния кръст и първа ме въведе в Твоя храм. Която понесе толкова страдания и претърпя толкова несгоди в живота за мене. Тя е вече в Твоите селения. Ти знаеш книгата на нейния живот. Господи, помилвай мама.
Но Господи, Ти си ни оставил Твоя завет да се молим и за другите. Аз Ти се моля за тях: страдащите, пътуващите, плаващите, пленените и за тяхното спасение.
Моля Ти се и за тия, които са на власт, защото са в опасност всеки момент да злоупотребят с властта си.
Моля Ти се и за богатите, защото, чрез богатството си, могат да погубят душите си.
Моля Ти се и за сиромасите и сираците, защото угнетени от нищета и мизерия, могат да изпаднат в отчаяние.
Моля Ти се и за тия, които боравят с науката, защото са винаги пред изкушението Тебе да забравят а себе си да обоготворят.
Господи, помилвай ме във всичките ми грешки и падения.
Господи, помилвай и всички, които са ми причинили радост с дума, обноска и услуга.
Господи, помилвай и които са ме огорчили, защото с огорчението им Ти си искал да ми покажеш колко е тежко да бъде огорчен човек, та да не огорчаваме...
Едно мощно „Тебе, Господи“ прекъсва унеса ми в тия мисли. Оглеждам се. Храмът е пълен с хора. Навели глави, шепнат молитвени слова. Всяка душа разкрива пред Бога един живот: моли прошка за грешките и подмога за борба с изкушенията.
Дяконът възглася:... Сами себе и друг друга и весь живот наш Христу Богу предадим. Хорът тържествено отпява:
— Тебе, Господи.
Мисълта ми запленяват тия думи. Сами себе си, един друг и целия си живот на Христа Бога да предадем. На Него да отдадем всеки успех и всяка радост в живота, Нему да се доверим във всяка скръб, беда и изкушение.
Малък бях. Тати замина, нарамил бяла торбичка, на война. И не се върна. В скръб по него мама скоро се помина. Но Ти, Господи не ме остави без майка. За тази велика милост сърцето ми се изпълва с благодарност към Тебе, Господи.
В живота раснах в неволя, борих се с несгоди, вкусих и успех, чух похвали, поласкан бях с почит. Но не аз заслужавам всичко това, Господи, а Ти, защото единствено го дължа на Тебе, Господи.
В дните на моя живот се радвам на добро здраве. Ти ме удостои с вярна съпруга и послушни деца. Сърцето ми се изпълва с благодарност за всичко това към Тебе, Господи.
Слънцето ни пробужда заран и всички отиваме по работата си, според както си благословил. Не мога да следя за поведението, постъпките и сигурността на близките на сърцето ми. Поверявам ги на Тебе, Господи.
В колко много случаи трябва да Ти благодарим, колко много неща дължим на Тебе, Господи.
Сполетява ни людска завист и неверство на приятели, но ние не падаме духом и не задържаме мъката в сърцето си, а казваме: Всичко това предоставяме за отсъда и правда на Тебе, Господи.
Тъмни облаци на демонски изкушения се надвесват над нас, мъки и болести не ни оставят, но ние не се отчайваме, а възкликваме: за помощ и милост се обръщаме към Тебе, Господи.
Смъртта похлопва на вратите на нашия дом и взема най-милото ни. Ние тръгваме след ковчега и крачим като че носим скъп дар на приятел и казваме: Тая мила душа поднасяме в дар на Тебе, Господи.
Така и когато ангелът на смъртта застане край нашата постеля, няма да се уплашим — пратеник от Тебе е — но ще се простим с този свят и ще каже всеки от нас: моята покаена душа предавам в ръцете на Тебе, Господи.
Всичката ми радост, утеха и щастие е от Тебе, Господи.
Всичката ми надежда е в Тебе, Господи.
Очите ми са обърнати винаги към Тебе, Господи.
Самия себе си и целия си живот поверявам въъв властта на Тебе, Господи.
Хорът изпява едно умилително „Подай, Господи“. То отеква в храма. Очите на богомолците се вдигат нагоре. Устата шепнат:
— Подай, Господи.
Пред духовния поглед на богомолеца е целият му живот. От раждането до смъртта, от заника на слънцето до изгрева — през цялата нощ и от изгрева до заника — през целия ден, през дните, месеците и годините на живота прелита, с крилата на спомена, мисълта и вижда: нашата убогост, нищета и духовна голота. Голи се раждаме физически. Не смогнем ли духовно да метнем върху греховния си живот някоя дреха на добродетел, духовно голи си вземаме сбогом с тоя свят, на който сме били мигновени гости. Каквото ни е потребно, каквото се одързости мисълта да пожелае, каквото се поревне на сърцето, към каквото и да посегне волята, е чуждо, ние го намираме само у Господа. От Него само можем да го измолим, изпросим и получим. Затова тъй умолително звучи това минорно: „Подай, Господи“ на хора. Звънките гласове на тенорите сякаш издигат на трептенията на звуковите вълни до престола на Бога молитвата ни и разказват за сърдечността ѝ, а широките топли баси разкриват пред Бога нашия живот тук, проплакват нуждата от Божието подаяние, а плавните тенори и баритони заключват акорда и карат душата да се радва и трепетно да вярва и очаква, че Бог, Който чува всички сърдечни и искрени просби, удовлетворява и мъчните наши просби. И какви не просби се отправят към Бога от тия молитвени души, изпълнили храма. Всеки се моли Бог да чуе неговата молба и удовлетвори неговата нужда. Но и Църквата подсказва какво най-вече трябва да изпросим от Бога:,
Ангел мирен, верен наставник, пазител на душите и телата ни, от Господа да просим...
Извинение и окончателно опрощаване на греховете и прегрешенията си.
Добри и полезни за душите ни неща и мир за света.
Останалото време от нашия живот в мир и покаяние да завършим.
Християнски край на нашия живот, безболезнен, непосрамващ и мирен и добър отговор (да дадем) на страшното Христово съдилище — от Господа да просим!
Колко морни тела се слагат в леглата вечер и близките им ги намират изстинали сутрин, очите не се отварят да видят изгрева, устата не са промълвили последно прости, ръката не е погалила близките на сърцето. Колко грехове се извършват под булото на нощта, колко, колко души се погубват! Но аз прося от Тебе, Господи, дай ми да прекарам цялата вечер „съвършена, свята, мирна и безгрешна“.
Аз не бих могъл и през деня да устоя на съблазните на живота, затова Те моля, Господи, дай ми „добър ангел, верен наставник, пазител на душата и тялото“.
Досега живях, като всеки млад, за душата си не бях помислил. Затова подай, Господи да прекарам остатъка от живота си в душевен мир и покаяние...
Тия мисли успокояват душата. Забравил съм външния свят: шумния живот, трамвайните свирки, автомобилните сирени. Забравил съм нуждите си: скъсаните обувки, недостатъчната храна, неудобната квартира. Хорът пее славословието. Душата ми славослови Бога.
„Победу даде нам и велию милость“... Бодро, мажорно „амин“ завърши службата. Богомолците се разотиват. С тях и аз напускам св. храм бодър и доволен, някаква неизречена радост изпълва сърцето ми. Радостта от „победата и великата милост“, които душите печелят и получават в светия храм.
Пр. Страдни оригинал
Няма коментари:
Публикуване на коментар